Аз извадих телефона от джоба си и набрах номера на Светлана.
Глава 2
В нашата работа рядко се налага да работим под прикритие. Първо, трябва напълно да замаскираш своята същност на Различен. Така, че да не те издаде нито аурата, нито потоците на Силата, нито смущенията в Сумрака. Тук положението е просто — ако си маг пето ниво, няма да те открият по-слабите магове — от шесто и седмо ниво. Ако си маг първо ниво — ти си скрит от маговете второ ниво и надолу. Ако си маг извън категориите… какво пък, тогава можеш да се надяваш, че никой не може да те разкрие. Мен ме маскира самият Хесер. Веднага след разговора със Светлана — кратък, но тягостен. Не, не се карахме. Просто тя много се разстрои. Второ, трябва ти легенда. Най-лесно е да си осигуриш легенда с магически методи — непознатите с готовност ще те сметнат за брат, сват или приятеля от казармата, с който заедно сте бягали в самоотлъчка и сте пиянствали по баровете. Но всяко магично въздействие ще остави следи, забележими за повече или по-малко силен Различен.
Затова моята легенда нямаше нищо общо с магията. Хесер ми връчи ключове за апартамент в „Ассол“ — сто и петдесет квадрата, на осмия етаж. Апартаментът се водеше на мое име и беше купен преди половин година. Когато опулих очи, Хесер поясни, че документите са издадени тази сутрин, но със задна дата. За много голяма сума. И че после ще се наложи да върнем апартамента. Ключа за „БМВ“-то беше просто приложение. Колата не беше нова и не беше от най-хубавите, но нали и апартамента ми беше малък. После в кабинета дойде шивач — тъжен стар евреин, Различен седмо ниво. Той ме измери и обеща, че до края на деня костюмът ще бъде готов и „това момче ще заприлича на човек“. Хесер беше извънредно вежлив с шивача, сам му отвори вратата, после го изпрати в приемната, а на сбогуване срамежливо попита какво става с неговото „палтенце“. Шивачът каза, че няма причини да се притеснява и че палтото, достойно за Пресветлия Хесер, ще бъде готово до настъпването на студовете. След тези думи не се зарадвах особено на разрешението да задържа костюма за себе си. Явно истинските, монументални неща не се правеха от този шивач за половин ден. С вратовръзки ме снабди самият Хесер и даже ме научи на много модерен възел. След което ми даде пачка талони, адреса на магазина и ми заповяда да си купя всичко останало на съответното ниво — включително бельо, носни кърпички и чорапи. За консултант ми беше предложен Игнат — маг, който в Дневния Патрул биха нарекли инкуб. Или сукуб — това му беше почти безразлично. Разходката по бутиците, където Игнат се чувстваше като риба във вода, ме развесели. А виж, посещението в бръснарницата, или по-точно — „Салон за красота“, ме изтощи до краен предел. Оглеждаха ме подред две жени и момче с маниери на обратен, макар че не беше такъв. Всички дълго въздишаха и изказваха неласкави пожелания по адрес на моя бръснар. Ако се изпълнеха, на бръснаря му беше писано през остатъка от живота си да стриже въ̀лна от плешиви овце. При това — неизвестно защо — в Таджикистан. Изглежда това беше най-страшното проклятие за бръснар… аз дори реших след заданието да намина в бръснарницата втора категория, където се подстригвах през последната година и да проверя да не са окачили на човечеца някое инферно. Колективният разум на специалистите по красотата реши, че може да ме спаси само подстригване „под гребенче“. Като на дребен бандит, обиращ търговците на пазара. За утеха ми казаха, че се очаквало лятото да е много горещо и с по-къса прическа ще ми е по-комфортно. След подстригването, отнело повече от час, ме подложиха на маникюр и педикюр. След това доволният Игнат ме заведе на стоматолог, който със специален накрайник премахна зъбния ми камък и ме посъветва да повтарям тази процедура два пъти в годината. След процедурата зъбите ми сякаш оголяха, даже ми беше неприятно да ги докосвам с език. Така че на двусмислената реплика на Игнат „Антоне, човек може да се влюби в теб!“ не намерих достоен отговор, измучах нещо неразбрано и през целия обратен път до офиса служих за мишена на остроумието му.
Костюмът вече ме чакаше. И шивачът — мърморещ недоволно, че да се шие без втора проба е все едно да се ожениш след първата среща. Не зная. Ако всички бракове след първа среща бяха толкова удачни, както новия костюм, то броя на разводите щеше да клони към нула. Хесер поговори с шивача за палтото си. Те дълго и разгорещено спореха за копчетата, докато Пресветлия маг не капитулира. А аз стоях до прозореца и гледах свечеряващата се улица и мигащата светлинка на алармата в „моята“ кола. Да не откраднат бракмата… Не бива да поставям магическа защита, която отпъжда крадците. Тя ще ме издаде още по-сигурно, отколкото Щирлиц от вица — влачещият се отзад парашут. Днес ми предстоеше да нощувам в новия апартамент. И при това да изглеждам, сякаш не съм за пръв път в него. Добре поне, че вкъщи не ме чака никой. Нито жена, нито дъщеря, нито куче-котка, дори и рибка в аквариум не си бях завъдил. И правилно…