Но чуйте: приказният кораб вече надува сирени, а железните му камбани отекват тържествено. На носа се ветрее пъстър флаг — ален феникс върху светлосиньо поле, символизиращ възроденото човечество. Ами екипажът? Ето ги гордия Марк Твен, крал Джон Безземни, титантропа Джо Милър (по израза на Фармър неговата длан е голяма колкото енциклопедичен речник!), Сирано дьо Бержерак, елитния пилот Рихтхофен, красавиците Ливи и Гуенафра… Читателю, нима може да ти е скучно с такива спътници? Да не пропусна и други достойнства, скрити тук. Остър сюжет; коктейл от епохи, раси, националности; впечатляваща ерудиция и сладкодумие на суперкапитана Филип Хосе; загадъчен воал, който няма да повдигам.
Да, мечтата за кораба-чудо дълго е плавала в сънищата на мнозина от Речния свят, блещукайки там като скъпоценен камък със затворена в него пеперуда. Сега той навлиза и в български води.
Докато четях романа, аз си спомнях за ония златни ученически ваканции, когато с упоение поглъщах класически приключенски книги. Струва ми се, че в „Приказният кораб“ има немалко от магичната светлина на детството, извисена допълнително от авторовата философия. Е, много ясно, че ф. X. Фармър не е идеалният фантаст (такъв просто няма), ала неговият речен сериал спокойно може да застане редом със сагите на Ле Гуин, Франк Хърбърт или Айзък Азимов… Що се отнася до компютърната енциклопедия, за която писах в началото, вярвам, че все нещо от това издание на „Аргус“ ще влезе в паметта й. Например рисунката на Момчил Митев и изящната карта на Камо, разположена върху съседната страница.