Кавахара вдигна вежди, сякаш всичко това беше просто безвкусна шега.
— Откъде искаш да почна, Такеши-сан?
— Мери Лу Хинчли. Тя падна оттук, нали?
— Естествено.
— Ти я беше приготвила за черните изпълнения, нали? Сигурно някой смахнат мръсник искаше да надене носителя тигър и да си поиграе на котенце?
— Я виж ти. — Кавахара наведе глава настрани. — С кого си разговарял? С някого от клиниката „Вей“, нали? Чакай да помисля. Милър присъстваше на онзи нагледен урок, но ти го очисти, тъй че… О! Пак ли си бил на лов за глави, Такеши? Нима си отнесъл Фелипе Милър в кутия за шапки?
Мълчаливо я гледах над цевта на игления пистолет и отново чувах безсилните писъци зад затворената врата. Кавахара сви рамене.
— Ако трябва да бъдем точни, не беше тигърът. Но да, нещо от сорта.
— И тя разбра?
— Да, разбра някак. — Кавахара изглеждаше отпусната, което при нормални обстоятелства би ме изнервило. Но под влиянието на бетатанатина само станах още по-бдителен. — Чула е изтървана дума, може би от някой техник. Знаеш ли, обикновено пускаме на подобни клиенти виртуалния вариант, преди да им позволим истински сеанс. Така предварително знаем как ще реагират, а понякога дори ги убеждаваме да не го правят.
— Колко грижовно от твоя страна.
Кавахара сви рамене.
— Как да ти го набия в главата, Такеши? Тук осигуряваме услуга. Ако може да бъде узаконена, толкова по-добре.
— Глупости, Рейлийн. Ти им продаваш виртуалния вариант, а след два-три месеца те дотичват да го изпробват на живо. Има причинно-следствена връзка и ти знаеш много добре. Като им продаваш нелегална стока, получаваш власт вероятно над някои много влиятелни хора. Тук имаш доста губернатори на ООН, нали? Протекторатски генерали и друга подобна паплач.
— „Глава в облаците“ обслужва каймака на обществото.
— Като онзи беловлас мръсник, дето го очистих горе? Беше голяма клечка, нали?
— Карлтън Маккейб? — Кавахара се усмихна зловещо. — Да, би могло да се каже. Влиятелна личност.
— Би ли ми казала на коя точно влиятелна личност разреши да изкорми Мери Лу Хинчли?
Кавахара леко се напрегна.
— Не, не бих.
— Така и очаквах. Ще ти трябва за пазарлъците по-късно, нали? Добре, от мен да мине. Какво стана? Довеждат Хинчли тук, тя случайно узнава какво я чака и се опитва да избяга. Да не е откраднала гравитационна раница?
— Едва ли. Екипировката се държи под строг контрол. Може би е решила, че може да се удържи за корпуса на някоя кола. Явно не е била много умна. Подробностите все още са неясни, но така или иначе някак е паднала.
— Или скочила.
Кавахара поклати глава.
— Не вярвам да е имала кураж за това. Мери Лу Хинчли нямаше самурайски дух. Както повечето обикновени люде, би се вкопчвала в живота до последния недостоен момент. Би се надявала на чудо. Би молила за милост.
— Колко пошло. Веднага ли усетиха липсата й?
— Много ясно, че усетиха. Чакаше я клиент. Преровихме целия дирижабъл.
— Досадно.
— Да.
— Но не толкова досадно, колкото факта, че след някой и друг ден вълните я изхвърлиха на брега, а? Явно добрата ти фея е била в отпуск.
— Беше неприятно — призна Кавахара, сякаш обсъждахме неуспешна игра на покер. — Но не съвсем неочаквано. Не предвиждахме да възникнат сериозни проблеми.
— Знаела си, че е католичка?
— Разбира се. Това влиза в изискванията.
— А когато Райкър откри онова фалшиво покръстване, ти сигурно си напълнила гащите. Показанията на Хинчли щяха да те изкарат на показ заедно с един дявол знае колко от твоите влиятелни другарчета. Да осъдят „Глава в облаците“, един от Домовете за черни перверзии! И теб заедно с дома! Как го каза онзи път в Нови Пекин? Недопустим риск. Трябвало е по някакъв начин да запушиш устата на Райкър. Прекъсни ме, ако греша.
— Не, на прав път си.
— И ти го натопи?
Кавахара пак сви рамене.
— Бе направен опит да бъде подкупен. Той се оказа… невъзприемчив.
— Тъжно. И какво направи тогава?
— Не знаеш ли?
— Искам да го чуя от теб. Прекалено често ме оставяш да водя разговора. Опитай да го поддържаш, инак ще си помисля, че не оказваш достатъчно съдействие.