Кавахара театрално вдигна очи към тавана.
— Накиснах Илайас Райкър. Пробутах му фалшив донос за една клиника в Сиатъл. Изработихме телефонен дубликат на Райкър и чрез него платихме на Игнасио Гарсия да вмъкне за двама от убитите сведения, че са католици. Знаехме, че полицията в Сиатъл ще се усъмни, и че подправените сведения няма да издържат на проверка. Е, сега доволен ли си?
— Как откри Гарсия?
— От проучването на Райкър, още докато се опитвахме да го подкупим. — Кавахара раздразнено се размърда в креслото. — Открихме връзката между двамата.
— Да, точно така предполагах.
— Колко си проницателен.
— И тъй, всичко се уреди чудесно. Докато не изникна Резолюция 653 да ви размъти отново водата. А случаят Хинчли все още не е закрит.
Кавахара кимна.
— Съвършено вярно.
— Защо просто не се опита да протакаш? Защо не подкупи някои важни фигури в Съвета на ООН?
— Кого? Това тук не ти е Нови Пекин. Срещал си Фири и Ертекин. За продан ли са според теб?
Кимнах.
— Значи ти си била в носителя на Марко. Мириам Банкрофт знаеше ли?
— Мириам? — изненада се Кавахара. — Не, разбира се. Никой не знаеше, там е цялата работа. Марко редовно играе с Мириам. Идеално прикритие.
— Не чак толкова идеално. Май хич не те бива на тенис.
— Нямах време за виртуални уроци.
— Защо Марко? Защо не отиде в този вид?
Кавахара махна с ръка.
— Досаждам на Банкрофт още откакто насрочиха резолюцията. И на Ертекин също, стига да се докопам до нея. Почнах да ставам подозрителна. Виж, ако Марко кажеше добра дума за мен, никой нямаше да се усъмни.
— Ти прие онова обаждане от Ръдърфорд — казах замислено аз. — В Слънчевия дом, след като го бяхме притиснали. Мислех, че се обажда на Мириам, но тогава и ти беше там. Преструваше се на Марко и следеше големия дебат за католиците.
— Да. — Тя се усмихна леко. — Изглежда, доста си надценил ролята на Мириам Банкрофт в цялата история. А, между другото, кой носи тялото на Райкър в момента? Интересувам се просто от любопитство. Който и да е, страшно добре си играе ролята.
Премълчах, но ъгълчето на устните ми трепна леко. Кавахара забеляза.
— Наистина ли? Двойно зареждане. Явно въртиш лейтенант Ортега на малкия си пръст. Или на нещо друго. Поздравления. Интригата е достойна за истински Мат. — Тя се изсмя кратко и дрезгаво. — Беше комплимент, Такеши-сан.
Не обърнах внимание на закачката.
— Разговаря ли с Банкрофт в Осака на 16 август, четвъртък? Знаеше ли, че идва?
— Да. Той редовно пътува дотам по работа. Уредих срещата да изглежда случайна. Поканих го след завръщането да посети „Глава в облаците“. Това му е навик. Платен секс след делово пътуване. Вероятно си разбрал.
— Да. И какво му каза, когато дойде тук?
— Казах му истината.
— Истината? — изгледах я втренчено. — Каза му за Хинчли и се надяваше да ти помогне?
— Защо не? — Тя ме стрелна с вледеняващо невинен поглед. — С него сме приятели от векове. Общи делови стратегии, които понякога носят плод след един цял нормален човешки живот. Не очаквах той да застане на страната на дребните хора.
— Но той те разочарова. Не искаше да подкрепи Матовското братство.
Кавахара пак въздъхна и този път долових истинска умора, долетяла от прашните дълбини на вековете.
— Лорънс има евтина романтична жилка и аз вечно я подценявам. В много отношения прилича на теб. Но за разлика от теб няма никакво оправдание за това. Та той е на повече от три века. Вярвах — или може би исках да вярвам — че възгледите му отразяват това. Че останалото е само поза, празни приказки за тълпата. — Кавахара тъжно размаха крехката си ръка. — За жалост само така ми се е искало.
— Какво направи той? Хвана се за някакви тъпи морални съображения?
Кавахара се усмихна мрачно.
— Подиграваш ли ми се? Ти, чиито ръце са оплискани с кръвта на десетки хора от клиниката „Вей“. Протекторатски касапин, унищожител на човешки живот по всички планети, където си стъпил. Ако ми разрешиш да изтъкна, Такеши, малко си непоследователен.
Обгърнат в прохладната пелена на бетатанатина, аз не изпитах нищо друго, освен леко раздразнение от упорството на Кавахара. Трябваше да си изясним нещата.