— Престани. — Тя въздъхна дълбоко и пресекливо. — Престани. Моля те.
Престанах. Тя наведе глава и дълго мълчахме.
— Кажи ми какво стана — казах накрая аз. — Научих от Кавахара. Знам защо Лорънс се е самоубил…
— Нима? — Сега лицето й беше спокойно, но във въпроса се долавяха следи от предишната жлъч. — Кажи ми какво знаеш. Че се самоуби, за да избегне шантажа. Това казват в Ню Йорк, нали?
— Разумно предположение, Мириам — тихо казах аз. — Кавахара го беше хванала здраво. Гласувай срещу Резолюция 653, или ще те разоблича като убиец. Единственият изход е бил да се самоубие преди предаването до „Сайка Сек“. И дори щеше да му се размине, ако не беше толкова упорит.
— Да. Ако не беше дошъл ти.
Направих излишно извинителен жест.
— Не беше моя идея.
— А какво ще речеш за вината? — попита тя. — Помисли ли за това? Помисли ли как се е чувствал Лорънс, осъзнавайки какво е извършил? Когато са му казали, че онова момиче е католичка и няма да си получи обратно живота, дори ако Резолюция 653 временно я върне за показания срещу него. Не мислиш ли, че когато насочи пистолета в гърлото си и дръпна спусъка, той се наказваше за стореното? Не помисли ли, че може би не е искал да му се размине?
Замислих се за Банкрофт. Не беше трудно да се досетя какво иска да чуе Мириам.
— Възможно е — казах аз.
Тя се изсмя задавено.
— Повече от възможно, мистър Ковач. Вие забравяте, че бях тук през онази нощ. Когато дойде, аз го гледах от стълбището. Видях болката по лицето му. Той плати за стореното. Сам се осъди и сам изпълни присъдата. Той плати, той унищожи човека, който извърши престъплението, а сега друг човек, който не е извършил онова престъпление, живее отново с вината. Доволен ли сте, мистър Ковач?
Мъченическите храсти изсмукаха горчивото ехо на гласа й.
— Защо го направи? — попитах аз, когато тя не прояви намерение да продължи. — Защо онова момиче трябваше да заплати изневерите на твоя съпруг?
Тя ме погледна, сякаш питах за някаква тайнствена истина, и безпомощно поклати глава.
— Не се сетих за друг начин да му причиня болка — прошепна тя.
В крайна сметка не е по-различна от Кавахара, помислих аз с грижливо раздухана жестокост. Като всеки друг Мат, зает да мести дребните хорица като късчета от мозайка.
— Знаеше ли, че Къртис работи за Кавахара? — попитах глухо аз.
— Досетих се. По-късно. — Тя вдигна ръка. — Но нямаше как да го докажа. А ти как разбра?
— След това. Той ми препоръча „Хендрикс“, откара ме дотам. След пет минути дотича Кадмин по заповед на Кавахара. Твърде невероятно съвпадение.
— Да — каза унесено тя. — Логична мисъл.
— Къртис ли ти намери синаморфестерон?
Тя кимна.
— Чрез Кавахара, предполагам. Солидна доза. Онази вечер, когато го прати при мен, той беше яко надрусан. Той ли предложи да дрогирате клонинга преди пътуването до Осака?
— Не. Кавахара. — Мириам Банкрофт се изкашля. — Няколко дни преди това имахме необичайно любезен разговор. Сега разбирам, че е подготвила цялата история.
— Да, Рейлийн е много старателна. Беше, искам да кажа. Сигурно е знаела, че има вероятност Лорънс да не я подкрепи. Затова ти подкупи Шерил Бостък с посещение на веселия остров, също като мен. Само че вместо да си играе с разкошното тяло, тя щеше да го облича. Шепа пари и обещанието някой ден пак да си поиграе. Горката крава, била е трийсет и шест часа в рая, а сега е като наркоман в криза. Щеше ли наистина да я пуснеш пак там?
— Аз държа на думата си.
— Нима? Е, тогава направи ми една услуга — стори го час по-скоро.
— Ами останалото? Имаш ли доказателства? Смяташ ли да кажеш на Лорънс?
Бръкнах в джоба си и извадих матов черен диск.
— Видеозапис от момента на инжекцията. Запис как Шерил Бостък напуска „Сайка Сек“ и отлита за среща с твоята лимузина, която после продължава към морето. Няма други доказателства, че съпругът ти е извършил убийството под влияние на дрога, но вероятно ще предположат, че Кавахара го е упоила на борда на дирижабъла.
— Как разбра? — Тя гледаше настрани, а гласът й бе изтънял и тих. — Как стигна до Бостък?