— Какво става? — попита с тревога блондинката. — Как си?
— Не знам.
— Можеш ли да станеш?
Лиза кимна и се опита да стане. За свое учудване успя. Кракът я болеше, но не смъртоносно, а в хълбока не чувстваше никаква болка.
— Направи една крачка!
Лиза пристъпи.
— Изглежда нямаш счупено — отбеляза блондинката. — Но на лекар задължително трябва да отидеш.
При споменаването на думата лекар, всички стари кошмари на Лиза оживяха с нова сила.
— Не искам! — развика се тя. — Не трябва!
Блондинката стремително отскочи назад. Сред тълпата се разрази поредната порция злоради викове:
— Ето, напълно откачена!
— Виж как от думата лекар направо я преряза!
— Май е избягала от лудницата!
Но блондинката най-неочаквано прояви разбиране към Лиза.
— Аз също не обичам докторите — каза тя. — Нека за всеки случай да отидем до травматологията да ти направят един рентген. А ако имаш сътресение на мозъка, ще ни посъветват какво да правим.
Лиза нямаше нищо против да отидат до травматологията. Тя няколко пъти е била там. Веднъж, още в детството си, когато падна и си изкълчи крака. Вторият път, когато Виталик си поряза ръката и се наложи да му направят няколко шева. И още няколко пъти. Лекарите в травматологията са опитни. Не досаждаха и не се ровеха в душата на своите пациенти. Възприемаха всяка травма с истинско християнско смирение — забита рибарска кукичка в плешката, дете с глава, навряна в кашпа за цветя, алкохолик със счупена челюст и десетина съпровождащи жертвата поклащащи се приятели по чашка, които, макар и да не искаха лекарска помощ, явно също се нуждаеха от нея.
— Добре — кимна Лиза. — В травматологията ще отида.
— Браво! — развесели се блондинката. — Сядай, ще те закарам.
— Да седна в колата? При Вас?
— Че какво толкова? Аз те бутнах, аз ще те закарам. Обикновена житейска ситуация.
Лиза покорно влезе в колата. Неочаквано силите й я напуснаха. И тя се отпусна на меките седалки. Но блондинката, без да забелязва нейното състояние на полунесвяст, вече въртеше волана и бодро се интересуваше:
— Надявам се, че сега няма да скочиш от колата? За днес стресът ми е достатъчен. Преди това за малко да прегазя едно кученце. Мъничко дворно кученце. Черничко, с навита като геврек опашка. Обикновено всички градски дворни кучета ги учат да пресичат улицата още като малки кутренца под зоркия поглед на майките. А това, дали не се е научило, дали е глупавичко, дали неговите стопани от провинцията са го довели тук и са го загубили, но изобщо не виждаше пътя! Бягаше си, а в това време аз карам насреща му с колата! Едва успях да спра. Точно както стана с теб!
Лиза не се възпротиви на това сравнение. Ако се замислиш, коя беше тя? Дворно куче. Безполезна, съвсем негодна, никому ненужна. Сълзите отново напълниха очите й. Да свърши със себе си и това не успя да направи!
— Ей, приятелко! — изведнъж й извика блондинката. — Излизай! Пристигнахме!
Но Лиза съвсем се беше отпуснала. И се наложи блондинката сама да я измъква от колата, а после да я тътри до кабинета за спешна помощ. За щастие в този момент оттам излезе някакъв охранен чичко, като държеше отпред омотания си с бинт палец. Новата позната на Лиза се втурна към отворената врата.
— Ние сме по спешност! — заяви тя и се провря покрай един страдащ мъж с превързана със стар закърпен на петата чорап ръка.
Блондинката леко избута пострадалия и натика Лиза в кабинета. Самата тя застана на вратата, за да удържа натиска на възмутената опашка от чакащи.
— Име и фамилия — без да повдига очи към Лиза, произнесе възрастният лекар.
Лиза се опита да каже нещо, но нищо не се получи.
— Няма ли си?
Лиза отрицателно поклати глава.
— Травма на гръкляна?
Лиза отново поклати глава, а после се докосна по слепоочието.
— Така, значи имате проблем с главата? — правилно се досети докторът. — Но, това не е при нас. Трябва да се обърнете към психиатър. При нас само с травми…
— Докторе, тя наистина има травма — неочаквано в кабинета се появи нейната позната блондинка.
Сега тя подпираше вратата от вътрешната страна, да не би възмутената опашка да нахлуе вътре.
— Аз я ударих с колата! А вероятно мълчи на нервна почва. Изплашена е.
— А, ето какво било! — оживи се докторът. — Значи, все пак е травма! Отлично, отлично!