Лиза онемя. А и какво можеше да каже? Тя вече разбра, чий живот бе избрала Верунчик. Своят! И парите, които бе оставил след себе си чичо Гриша, трябваше да отидат за това, Верунчик да може да живее и занапред. А Лиза… Да, всъщност, какво щеше да стане с Лиза?
Глава 18
— Ами аз? — изпищя Лиза, гледайки нагоре към леля си.
В главата й не можеше да се побере мисълта, че Верунчик е замислила да я убие. И както се виждаше, активно осъществяваше това свое намерение.
— Ти? Господи, Лиза, не ми задавай такива въпроси! Мислиш ли, че ми е леко?
— Но лельо… Аз щях да ти дам пари за лечението! Колкото ти трябват, толкова щях да ти дам. Честно, щях да ти ги дам! Как иначе, та ти си моята единствена роднина. Как бих могла да живея и да знам, че имам пари, но не съм ти дала, за да се лекуваш. Това е невъзможно?! За кого ме взимаш?
— Ах, Лиза! Знам, че си добро момиче, но парите променят хората! Ами ако ми беше отказала? Аз не можех да рискувам! Разбираш ли? Не можех!
— Верунчик, всичко разбирам — забързано заговори Лиза. — Било те е страх. На теб и сега ти е страшно, но това е вече минало. Сега ние с теб си поговорихме, разбрахме се. И аз тържествено ти се заклевам, че ще ти дам пари. Половината от наследството на чичо Гриша е твоя! Нима двайсет милиона долара няма да ти стигнат, за да се излекуваш? Ако не ти стигат, тогава вземи и моята половина! Не ми е жал! Наистина!
Струваше й се, че Верунчик се разколеба, но после леля й поклати глава:
— Късно е. Твърде късно е, Лиза. Освен това този твой мъж…
— Какво за мъжа ми?
— Той щеше да е против да ми дадеш пари за лечението.
— Да, сигурно — призна Лиза. — Но нали сега Виталик го няма. Той е мъртъв и няма да може да възрази.
И в момента, в който го каза, се усети. В главата й връхлетя ужасна мисъл. Господи! Нали след смъртта на Лиза Верунчик не ставаше наследница. Тя й беше само леля и следователно не се явяваше наследница по пряка линия. Пряк наследник на Лиза бе Виталик! Нейният мъж! Законният й съпруг с всички произтичащи от това права. Той е стоял между Верунчик, която се бе устремила към наследството на чичо Гриша, и тези пари. Но сега Виталик беше мъртъв.
— Верунчик — плахо промълви Лиза. — Ти какво искаш да кажеш, че и Виталик… че си искала да убиеш и Виталик?
— Разбира се! Как иначе щях да се добера до парите?! Отначало си мислех, че ще действаме заедно. Но после разбрах, че той иска да ме измами. Да ме излъже! Да ме остави да издъхна в ужасна смърт без пукнат грош! Той и неговата мръсна рижава гадина Емилия! Тя дирижираше всички действия на мъжа ти. Тя беше в течение на нещата. Но аз я унищожих! И мъжа ти също!
Челюстта на Лиза буквално се вкамени. Тя беше в състояние да подозира за убийството на Виталик всеки друг, но не и родната си леля. Само не и нея! А какво стана? Оказа се, че горещо обичаната и любима на Лиза леля Верунчик е същият този злодей, от чиито ръце са загинали Виталик и неговата любовница. Най-ужасното беше, че в този момент Лиза повярва на леля си. Верунчик говореше твърде сериозно, а и обстановката, както се казва, допълнително я убеждаваше в това.
— Верунчик — покрусена каза Лиза. — Лельо Вера… Защо така? Нали можеше да се договорим?
— Аз се договорих! Споразумях се с мъжа ти. А той ме излъга!
И от устата на Верунчик думите се изсипаха като градушка по време на силна буря. Всяка дума удряше тежко Лиза, като я заставяше да се свие на кълбо, за да предпази голата си глава от силния ураган.
— Когато разбрах, че съм болна и е възможно да не живея още много, а нямах пари, за да се лекувам, аз веднага се обадих на Гриша. Вярно е, ние бяхме скарани, но все пак той беше мой брат. Към кого друг да се обърна в труден момент? Но този глупак ме изпързаля! Представяш ли си, когато звъннах в офиса му, някаква девойка ми отговори, че техният шеф бил умрял! Умрял! Можеш ли да си представиш? Да умре в момента, в който най-много ми трябва.
От тази новина Верунчик отначало се стъписала. На всичкото отгоре се оказало, че нейният брат е умрял преди няколко месеца. Достатъчно дълго време. Отначало тя не повярвала. После изпаднала в шок. А когато се съвзела, в главата й започнали да се въртят всякакви мисли. Да, Гришка бил мъртъв. Здравето на всички членове в тяхното семейство се бе оказало слабо, така че в ранната му смърт нямало нищо странно. Освен това той бил по-големият й брат. След това по възраст била майката на Лиза, а най-малка Верунчик.
Верунчик погребала сестра си отдавна. А сега — брат си. Всъщност, не го бе погребала. Дори и на погребението му не е присъствала. Потопена в сълзи, Верунчик отново се обадила в неговия офис. Слушалката вдигнала същата девойка и тя много се разчувствала като разбрала (за щастие запасът от английски думи свършил работа на Верунчик) с кого разговаря.