— Благодаря ти.
— Няма защо.
Лиза реши да не акцентира върху това, че от момента на бягството й от Толя са изминали повече от час и дори повече от ден. И че за да види как леля й Вера я е похитила, Толя е трябвало да следи Лиза постоянно повече от денонощие.
Толя изсумтя и посочи с глава внушителен по размери черен джип.
— Сядай. Да тръгваме.
Лиза покорно се качи в колата и едва след това го попита:
— Къде отиваме?
— На безопасно място. И не мисли повече да бягаш!
— За нищо на света! — горещо го излъга Лиза. — Леля ми не е действала сама, нали?
— Разбира се, че не. Тя има още една дузина помощници! Нали не искаш да те намерят?
— Искам да живея! — съвсем искрено си призна Лиза. — Много! Ако е възможно, с теб!
— Умница! — развесели се Толя. — Браво. А относно това, да заживеем заедно, защо не? Може и да се оженим. А, Лиза? Как ти се вижда идеята да сключим законен брак?
Лиза изведнъж се вцепени от ужас. Ето какво било! Точно това, за което я предупреждаваше Артур. Първо ще я омъжат, после ще я убият, а след това парите на чичо й Грегъри ще отидат при новия й съпруг. Лиза се изплаши и загуби дар слово. Но се постара отстрани да изглежда, сякаш е онемяла от щастие.
А през това време Толя продължаваше да се забавлява:
— Как казват поетите в своите стихове! А, Лизка!
„Аз те освободих! А сега, гълъбице, ти предлагам своето сърце“.
И макар че Толя демонстрираше нелошо познаване на литературата от ранната училищна възраст, Лиза не искаше да се омъжва за него.
— Нямам паспорт в себе си — най-сетне отговори тя.
— Ново пет! — разстрои се Толя. — Как така се мотаеш без паспорт?
— Ами, така се получи.
— И къде ти е паспортът?
— Вкъщи.
— Тогава отиваме у вас за паспорта ти — развесели се отново Толя.
Лиза пое дълбоко дъх. Имаше възможност малко да се съвземе. Щеше да е жива до момента, в който някой от бандитите се оженеше за нея. В така създалата се ситуация и това не беше зле.
Глава 19
Колкото и да се оглеждаше настрани, Лиза не откри около дома си никакъв начин за спасение. Толя дори й направи забележка.
— Какво се озърташ на всички страни, невесто моя? Чакаш ли някого?
Лиза поклати отрицателно глава. В никакъв случай Толя не биваше да разбере за Артур. Артур беше единствената й надежда за спасение. За него трябваше да си мълчи.
— Това е моят двор — обясни тя на Толя. — Наоколо има съседи и гледам, дали няма да видя някой познат, за да го поздравя.
— Колко си ми вежлива! — почти с умиление отвърна женихът. — Между другото, исках да те питам кой е онзи мъж, с когото се появи вчера у вас?
Знае! Знае за Артур! Сърцето й замря. Стори й се, че кръвта престана да циркулира по вените й. Но Толя нищо не подозираше. Не подозираше, че Артур всъщност е полицай от Австралия и че по някакъв начин е свързан със ситуацията. Той виждаше в него просто съперник и затова я разпитваше.
— Обикновен младеж, някакъв ухажор — колкото е възможно по-равнодушно му отговори Лиза. — Лепна се за мен на улицата, едва се откопчих.
— Ааа… Ясна е работата. Но да знаеш, че не ми допадат такива непознати, които се лепват за моето момиче. За в бъдеще да го имаш предвид.
Лиза кимна покорно. А за себе си помисли, дали изобщо щеше да го има това бъдеще?
— Е, къде ти е паспортът?
Паспортът бе в един таен джоб на чантата, която Лиза винаги и навсякъде носеше със себе си. Не се знаеше за какво щеше да й потрябва? И вчера в злополучната вечер, излизайки на пазар до близкия магазин, тя автоматично бе взела чантата със себе си.
Как иначе? Нали и портмонето й беше вътре, удобно разположено в друг специален джоб. И ключовете. И още много различни дреболии, като се започне с пакетче хартиени носни кърпички (ще кихнеш изведнъж на улицата и да няма с какво да си избършеш носа!) и се свърши с комплект декоративна козметика — тубичка с пяна за коса, в случай че се появи силен вятър или завали, или изникнат всякакви други капризи на природата.
Бандитите не бяха проверили чантата на Лиза. Повярваха на нейните думи, че паспортът й се подвизава някъде в дома й. И ето, сега бяха тук, чакайки търпеливо, кога най-после тя ще го намери. Лиза протакаше, колкото можеше повече, за да печели време. Въпреки това разбираше, че ако не си „намери“ паспорта сама, бандитите ще започнат да търсят из цялата къща и рано или късно щяха да го намерят. В нейната чанта. Нямаше как да скрие паспорта си пред очите на Толя и неговата компания.
— Какво има? — подкани я Толя. — Не искаш да се омъжваш ли? Ако си размислила, кажи.
Аха. Кажи му, че е така и няма да останеш жива и пет минути след това.