Лиза изтъргува още пет минути, за да отиде до банята да си измие лицето и ръцете, и след това де се преоблече. Повече от това не успя да изкопчи.
Така че, Лиза „намери“ своя паспорт и цялата компания се насочи към вратата. На улицата тя отново започна да си върти главата на всички страни. Безполезно. Нито едно познато лице, с изключение на чичо Коля, вечно пияния съсед от третия етаж.
— Лиза! — махна й с ръка той. — Изтрепаха се да те търсят!
Но Толя не даде възможност на своята пленница да поговори с него. Качиха я в черния джип и я поведоха към собствената й сватба. По пътя Толя забавляваше компанията с вицове, но на Лиза не й беше до смях. Какви анекдоти, когато животът й висеше на косъм.
— Слушай Толя, а къде потъна леля ми Вера? — неочаквано попита тя бандита.
По смутените погледи, които си размениха бандитите, тя разбра, че едва ли повече щеше да види леля си жива.
— Всичко е наред с нея — съвсем явно я излъга Толя. — Защо се вълнуваш толкова от нейната съдба? Тази жена се опита да те убие, а аз те спасих. Нима не се радваш?
— Радвам се, но…
Лиза не можеше да демонстрира повече искрена радост. Все едно, скоро и нея щяха да убият.
Пред вратите на районната служба за сключване на граждански бракове беше пусто. Нямаше гости, нямаше сватбени кортежи. Лиза се усмихна. Беше разбираемо. За нея нямаше да има дворец на бракосъчетанията, разкошна сватба с бяла рокля и прочее аксесоари. Бандитите нямаха намерение да показват, че сватбата е истинска. На тях просто им трябваше печат в паспорта на Лиза, който да удостоверява, че е омъжена за някой от тях.
За миг се появи искрица надежда, че е възможно и да не ги оженят. Сватбата беше невъзможна, защото в паспорта й още стоеше предишният печат за брака й с Виталик. Оказа се, обаче, че Толя се е застраховал. Тя забеляза в ръцете му съвсем ново официално удостоверение за смъртта на Виталик.
— Както виждаш, всичко е наред. Единият ти мъж умря, а вторият е вече до теб.
Лиза окончателно се отчая и натъжи. В това състояние тя пристъпи прага на гражданското, прощавайки се мислено с живота, свободата и разбира се, с парите на чичо си, които така и не успя да използва. И изведнъж… се случи истинско чудо. Къде по-главозамайващо от това, когато Толя я спасяваше от обезумялата й леля и нейните камъни.
— Всички да останат на място! Никой да не мърда! — раздаде се зад гърба й познат глас.
Лиза се обърна. Това беше Артур! Той беше тук! И не беше сам!
— Обкръжени сте!
И понеже Артур забеляза, че Толя пъха ръка в издутия джоб на спортното си яке, загрижено го предупреди:
— Съпротивата е безполезна.
После настъпи такава суматоха, че Лиза вече нищо не разбираше. Появиха се някакви хора, които отведоха Толя и неговите приятели. Те се съпротивляваха, но съвсем вяло. Явно, такова голямо стълпотворение от представители на органите на реда на „сватбата“ на техния приятел, накрая ги беше обезкуражило.
Накрая, Лиза остана съвсем сама. Наблизо стоеше групата служители от гражданското, които поглеждаха страхливо към странната булка. Нямаше никого другиго. Лиза се отправи към вратата, когато изведнъж тя сама се разтвори и оттам влетя запъхтяна Мариша.
— Лизка!
— Мариша!
— Вече не вярвахме, че ще те открием жива!
— Как се озова тук?
И Мариша започна да й разказва. Думите изскачаха от устата й с такава скорост, че Лиза не успяваше да ги следи. Но все пак разбра, че Мариша и Артур бързо са разбрали коя е похитителката на Лиза.
— Момчетата, които нападнаха нотариуса, ми казаха името на поръчителката — Верунчик. Щом го чух, в главата ми всичко се подреди и аз разбрах, кой стои зад всичките ти неприятности. Артур също ми каза, че е бил при твоята леля. Онзи човек с белега на челото е бил именно той. Още тогава твоята Верунчик е предизвикала у него силно подозрение. То се е потвърдило, веднага щом след техния разговор леля ти е избягала от вкъщи.
— Да, цялата тази история изглежда я е забъркала моята Верунчик — печално произнесе Лиза. — Ние с нея имахме много откровен разговор и тя сама ми изброи всичките си престъпления.
Но Мариша, без да слуша приятелката си, продължаваше да й разказва новините:
— Освен това, ние открихме местоположението на бандата на Толя с помощта на колегите на Артур от руската милиция.
— Той е бил във връзка с тях?
— Не е споделил с теб, но отдавна се бил обърнал към тях за помощ. И заедно са разработили плана за неутрализирането на твоя Толя и цялата му компания.
— А откъде Толя знае за парите на чичо Грегъри? Кой му е казал?
— Нотариусът. Той е бил свързан с бандитите. Но те вече не са опасни за теб.