— Видях как ги арестуват.
— Е, да арестуват всички едва ли са успели, но те повече няма да се занимават с теб. И няма вече да се лакомят за парите ти. Обещавам ти!
Докато Мариша й разказваше, Лиза се оглеждаше настрани. Не, Артур не беше наоколо. Както се казва и следа нямаше от него. Лиза нарочно не излизаше от гражданското, надявайки се, че той ще се върне за нея. Но не. Артур така и не се появи.
Не се появи и на следващия ден, и след още един ден, и след още два. Даже на погребението на Виталик не дойде. Лиза толкова се надяваше, че ще дойде, но той не дойде.
Времето минаваше. Лиза няколко пъти ходи при следователя, който сега се занимаваше с делото за аферата около наследството на австралийския чичо Грегъри.
— Няма да крия от Вас — заяви й следователят на прощаване — ако не Вашият съпруг или леля Ви, то бандитите със сигурност щяха да Ви убият. Така че благодарете се на чичо си за неговата предвидливост, а на неговите сътрудници за тяхната бдителност. И още нещо ще Ви кажа — ако не беше един човек, който лично долетя от Австралия, за да Ви защити, всичко можеше да свърши трагично за Вас.
Мариша съпровождаше Лиза навсякъде. За разлика от последната, която се вълнуваше от един-единствен въпрос — „Къде е Артур?“, макар че се стесняваше да го изрече на глас, Мариша живо се интересуваше от всички подробности в това объркано дело.
— Но защо Верунчик до последния момент се е опитвала да убие Лиза? Нима не е разбирала, че парите на нейната племенница, или по-точно на чичо Грегъри, нито тя, нито компанията на Толя са щели да успеят да присвоят?
Следователят беше много учтив с момичетата и отговаряше откровено:
— Явно, престъпницата не е подозирала, че към парите на племенницата й има апетити и мафията. Нотариусът й е представил нещата така, сякаш е трябвало да даде на бандитите само някакъв малък процент.
И като погледна към Лиза, за да се убеди, че го слуша, продължи:
— Затова леля Ви е мислела, че е отстранила единствените двама конкуренти — съпруга Ви и любовницата му. След което, между нея и парите сте стояла само Вие. И ако успеела да отстрани и последната преграда, парите щяла да получи тя.
— Какво стана с Израил Соломонович?
— В момента се намира в болницата на затвора. Симулира, предполагам, но независимо от всичките си фокуси, няма да успее да се измъкне от наказанието за съучастие в престъпление.
— А лекарката? Тази, която внуши на Лиза, че е бременна! И нея ли ще подведат под отговорност?
— Уви — разпери ръце следователят — да се докаже вината на тази жена е по-трудно. Но мисля, че след нашето посещение в клиниката и разговора ни с главния лекар, тя повече няма да остане там на работа.
Какво пък, уволнението също беше голяма неприятност в живота? Макар че, Мариша смяташе, че за такава жестокост, с каквато беше действала гинеколожката, която едва не бе довела Лиза до самоубийство, би трябвало да я накажат по-строго.
— А защо парчето от листа, който намерихме в ръцете на Виталик, е на испански? И въобще какво беше това?
— Това е било част от официалното писмо до нотариуса Израил Соломонович с искане да се ускори процеса по въвеждане на наследницата в законните й права за получаване на нейното наследство.
— А защо е на испански? — попита Лиза.
— Причината е, че интересите на Вашия задокеански чичо са се разпростирали нашироко. Имал е търговски представителства и в Европа, в това число в Испания. Предполагам, че именно оттам е пристигнал този документ.
Мариша нямаше повече въпроси към следователя. А и делото вече бе закрито. Толя и неговите бандити бяха вкарани в затвора със съответните срокове за излежаване. Наложи им се да отговарят не само по случая с Лиза, но и по още много други престъпни епизоди от минало си.
— Така че, скоро няма да излязат на свобода.
След всичко това, на момичетата не им оставаше нищо друго, освен да се сбогуват със следователя, да му благодарят и да си отидат вкъщи. Независимо от приказното богатство, притежателка, на което най-накрая стана Лиза, момичето продължаваше да живее в същата стара хрушчовска панелка.
— Трудно ми е изведнъж да свикна с мисълта, че съм богата — призна си тя пред приятелката. — Ще влизам в тази роля постепенно. Правилно постъпвам, нали?
— Твоя воля. Сега можеш да си позволиш всичко, което поискаш. Богатите си имат своите странности.
Лиза въздъхна печално. Да, приятелката й беше права. Тя стана богата. И не просто богата, а приказно богата. Но дали с това стана поне мъничко щастлива?
— Огледай се, около мен няма никой. Аз съм сама като в пустиня.
— Не е така.
— Така е! Преди месец имах любим мъж, имах Верунчик и няколко близки приятелки. Аз бях почти щастлива.