Лиза не виждаше нищо хубаво в своето положение. Но възрастният доктор доста се развесели и с удвоена енергия бързо започна да пише нещо в своите бумаги.
— И как се казва пострадалата?
Блондинката се обърка, но за кратко.
— Мария Евдокимова Фьодоровна.
Лиза се стъписа. Защо Евдокимова? Защо Мария, че още и Фьодоровна? Но на лекаря му беше все едно. Той радостно записа новата пациентка и пристъпи към прегледа. Външният преглед не показа никакви лоши резултати.
— Няколко малки хематома от лявата страна — промърмори той, пощипвайки Лиза. — Ожулвания по крака, но костите са цели. И сухожилията са наред. Гълъбче, повдига ли ти се?
Очите на Лиза се напълниха със сълзи. Гадене? Не, вече не й се гадеше. И защо трябваше да й се гади, след като загуби бебето си? Лиза се разрева.
— Гълъбче! — изплаши се докторът. — Какво Ви е? Толкова ли Ви е зле?
И от обикновеното човешко съчувствие Лиза внезапно придоби дар слово.
— Моето бебе! — разрида се тя. — Аз го загубих! И… и затова повече не ми се гади.
— При инцидента ли? Вие сте загубили бебето си при днешния инцидент?
— Не, преди това.
— Много преди това ли?
Въпросът постави Лиза в задънена улица.
— Преди два дни. Примерно.
— Тогава трябва да отидете на гинеколог. Веднага. Спешната травматология се оказа добре организирана.
Имаха дори и гинеколог. При това млад и много симпатичен мъж. Без да прегледа Лиза, той веднага попита:
— Обилно кръвотечение, слабо или умерено?
— Какво?
— Кръвотечение имате ли?
— Ами… нямам нищо такова…
Лекарят се изуми. А след като я прегледа, неговото учудване беше още по-голямо. Смайването му трая кратко, а после повдигна очи към Лиза и попита:
— Вие сигурна ли сте, че въобще сте имали бебе? В смисъл, че сте била бременна?
— Да, разбира се!
— Вие ли помислихте, че сте бременна?
— Да.
— Вие самата?
— Още и мъжът ми! И докторът!
— Какъв доктор?
Лиза разказа историята на своята кратка бременност. За нейна изненада младият лекар я слушаше внимателно. А после каза:
— Разбира се, може и да греша, но не видях при Вас никакви симптоми на прекъсната бременност. Ако изобщо някога сте била бременна, то е било поне преди месец или два.
Лиза отвори уста от изумление. Не е възможно да е минало толкова много време, та дори и да го беше проспала. Ами времето навън? За два месеца трябваше да е настъпила истинска есен. А на улицата слънцето светеше ярко. И есента едва-едва намекваше за своето присъствие.
— Кой месец сме сега? — попита Лиза.
— Трети септември.
Ето! А нещастието на Лиза се случи на първи септември. Тя помнеше това много добре, защото когато отиваше на преглед в „Далила“, покрай нея тържествено бързаха ученици с бели блузи, със снежнобели панделки и с огромни букети от гладиоли, астри и други цветя за първия учебен ден.
— Не, това беше преди два дни.
— Невъзможно е! Не сте била бременна. И повече не ми говорете глупости!
— Вие… Вие, сигурен ли сте?
— Момиче! — ядосано възкликна докторът. — Имате ли представа какво ме питате? Дори и в първите месеци бременността не може да се прекъсне така, сякаш изобщо не я е имало! А при Вас наистина не я е имало!
И той отпрати Лиза вън от кабинета. Тя излезе с подгъващи се колене. Целият свят около нея се завъртя. Вече нищо не разбираше.
— Е, какво? — заразпитва я блондинката, която чакаше в коридора. — Всичко ли е наред?
— Не е.
— Не е? Кое не е наред?
— Побъркала съм се.
Блондинката се учуди:
— Защо?
— Защото имам видения.
— А-а! — подсвирна блондинката и веднага полюбопитства: — И какви?
— Струваше ми се — не, аз бях съвсем сигурна, че съм бременна. Че чакам дете. Дори ходих на лекар. А после попаднах при същата докторка, но вече след като пометнах. И мъжът ми беше с мен в тези видения! Оказва се, че на практика нищо подобно не се е случило! Ох! Аз съм луда! Може би съм шизофреничка!
Лиза се облегна на стената. Тялото й се тресеше.
Блондинката мълчеше. Тя внимателно се вгледа в Лиза, а после промълви:
— Знаеш ли какво, никак не ми приличаш на луда, както и на бременна. Затова ти предлагам да отидем у нас и да изпием по един горещ чай с коняк. А после ще ми разкажеш всичко. Съгласна ли си?
— Добре.
Лиза не знаеше защо кимна одобрително на новата си позната. Но щом се съгласи, сякаш облаците над нейната глава се разсеяха веднага. Лиза беше напълно убедена, че постъпва правилно. Ако някой можеше да й помогне в тази бъркотия, която се случваше с нея и с нейния живот, това беше единствено тя — блондинката, изпратена й от самата съдба.