Глава 3
Блондинката живееше в новопостроена сграда със съвременна архитектура. Жилището се видя на Лиза като истински палат. Имаше само три стаи, но направо огромни! Освен това имаше и просторен хол, в който напълно спокойно можеше да се живее. И широка кухня! А банята поразяваше въображението. За първи път в живота си Лиза влизаше в баня с прозорец. След като насапуниса ръцете си под горещата струя вода, тя забеляза колко хубаво виреят тук разкошно цъфтящите орхидеи и ефирната папрат.
Не е за учудване, че Виталик винаги въздишаше с мъка, когато се прибираше в техния двустаен апартамент от хрушчовските времена.
— Заповядай! — блондинката покани Лиза, когато тя излезе от банята. — Нека най-после да се запознаем! Аз се казвам Мариша, а ти?
Лиза също се представи.
— Добре. Сядай, хапни, пийни и се отпусни! А след това ще ми разкажеш какво се е случило с теб и откъде в главата ти са се появили тези нелепи мисли, че си полудяла.
Лиза послушно си взе паста със сладък ванилов крем и отхапа парченце. Ммм… Колко вкусно! Под крема имаше и слой с конфитюр от праскови, а добре изпеченото маслено тесто на кошничката направо се топеше в устата й.
— Яж, яж! Изпий и един чай! Ето ти и коняк. Между другото, знам отличен опит, че конякът много помага в подобни случаи — когато ти се струва, че си превъртял или че целият свят около теб е полудял.
Лиза си пийна и чай, и коняк. И неочаквано за самата нея започна да разказва на Мариша всичко, което й се беше случило в последно време. Тя я слушаше внимателно, без да я прекъсва. И само от време на време й задаваше напълно уместни въпроси, в желанието си да уточни някои неща.
— Значи, мъжът ти си има любовница? — попита тя. — И именно той ти е купил теста, с който си установила, че си бременна? А други роднини имаш ли?
— Не. Нямам си никого.
— А с какво се занимаваш? Извинявай, но не правиш впечатление на голяма богаташка.
Лиза се засмя. Тя — богаташка?!
— Къде ти! И в най-добрите си дни печелех дребни пари. Много съм мудна. Сделките ми вечно се проваляха. А в последно време неприятностите ме засипаха една след друга. Последния месец изкарах пряко сили едва 200 долара.
— Но с мъжа ти живеете заедно в твоето жилище?
— Да, при мен, но това е обикновена хрушчовска панелка. Трудно може да се нарече двустайно. Едната стая е преходна, а втората до нея е толкова тясна, че дори леглото с мъка се побира. Имаме и малък килер.
— Знам ги тези апартаменти. А мъжът ти има ли си собствено жилище?
— Разбира се. Апартамент.
— Голям ли е?
— Тристаен. Две самостоятелни стаи и хол.
— Не е зле — одобри Мариша.
— Само че този апартамент не е свободен. Там живеят неговите родители. Виталик не се разбира много-много с тях.
— Защо така?
— Ами те са простовати хора. Не разбират съвременните претенциозни нововъведения в живота. Винаги му мърморят недоволно, когато се опитва да им обясни, че трябва да се живее нашироко, луксозно, както показват по телевизията и по списанията. А не като тях — никога нищо не изхвърлят, всеки стар парцал преобръщат по няколко пъти, за да го износят докрай и никога нищо ново не купуват.
— Добре, то се знае. Твоят мъж разсъждава съвсем правилно. И все пак, не всички хора имат достатъчно пари, за да живеят нашироко.
— Виталик смята, че всички трябва да се стремим към това.
— Аха. А родителите му не споделят неговите стремежи?
— Не.
— И той ги е напуснал, може да се каже, по идейни съображения?
Лиза потвърди, че точно така е станало. И Мариша продължи да я разпитва.
— Излиза, че мъжът ти те е убедил, че си бременна! А всъщност не е било така?
— Не разбирам, защо му е притрябвало това. А и тестът!
— Какво за теста?
— Тестът наистина показа, че съм бременна.
Мариша поклати глава.
— Не, тестът е показал, че е бременна някаква жена и съвсем не е доказателство, че именно ти си била тази жена.
— Как така?
— Съвсем просто. Какво би му попречило да ти покаже вече готов тест, който си е направила друга жена? Купил е нов тест за теб, а докато ти си се мотала в другата стая, той е подменил резултатите. Би ли могъл да те метне така?
— Но защо?
— Отговори ми, могъл ли е или не?
— Ами… възможно е. Само че… защо му е притрябвало всичко това?
Нейната нова позната замислено притвори очи. А когато отново ги отвори, в тях гореше истински огън. Лиза дори малко се изплаши.
— Защо му е притрябвало ли — тържествено произнесе тя, — сега ние с теб ще се опитаме да разберем това лично от него!
И тя стана.
— Ти къде?
— Как къде? Приготвяй се. Отиваме при мъжа ти.