— Непохватна глупачка! Не можеш на краката си да се държиш! Кретенка! Идиотка! Коза саката!
Лиза продължи да се самобичува така дълго. Няколко дни, надявайки се, че това ще й помогне. Не помогна. Наистина, мъжът й се върна същата вечер късно, затова пък в превъзходно настроение. За колата нищо не спомена. Донесе на Лиза букет цветя — нещо, което не му се беше случвало от месеци, дори от години.
— Ти си моето котенце! — ласкаво й заговори той. — Ти си моята награда! Моето злато! Моето съкровище! Ако искаш, можем да се върнем и да изпочупим целия им отвратителен магазин. На теб всичко ти е позволено!
Разбира се, Лиза не искаше нито да удря, нито да чупи. Така й му каза. А в отговор той я прегърна топло. Е… и всичко останало, което последва.
Но ако отношенията със съпруга й се оправиха и дори станаха по-добри отпреди, то всичко останало нямаше никакво намерение да се оправя. Дори напротив. След този злополучен ден, над главата на Лиза сякаш се изсипа пълен чувал с нещастия и проблеми от всякакъв характер.
В работата й започнаха неприятности. Защо да си криви душата, Лиза винаги е била малко разхвърляна и немарлива. Мъжът й редовно я обвиняваше за тези нейни недостатъци.
— Донасям вкъщи разкошна вещ, а теб те мързи даже прахта да й чистиш! Или поне да я беше поставила в подходяща светлина на видно място. Не, от теб такова нещо човек не може да очаква. Все нямаш време, винаги е после. А ако те попитам с какво си се занимавала цял ден, не можеш да ми отговориш!
Лиза покорно кимаше с глава. Да, на нея често й се случваше така — цял ден да се върти, а резултат — нула. Но тя работеше в агенция за недвижими имоти като обикновен агент, а в тяхната работа, както е известно, се налагаше да тичаш доста, докато заработиш нещо. Прибирайки се късно вечер, след поредния неуспешен оглед, Лиза лягаше пребита от умора и се опитваше да разбере какво пак не беше направила както трябва, защо клиентите се отказваха, защо преписката по друга сделка е задържана и парите не са дошли в банката, а началството е бясно.
Такива неприятности й се случваха и преди, но след тази история със счупената витрина те приеха катастрофален размах. След това се повреди старият им Опел. И кога се счупи! Точно в момента, когато Виталик трябваше да я закара до нейния офис на важно съвещание. И директорът щеше да присъства, и пряката началничка на Лиза — Клава Матвеевна също щеше да е там. А Лиза закъсня! Отново! Влетя в кабинета, раздърпана и запъхтяна, в момента, в който всички вече ставаха, за да си тръгват.
Затова не се изненада, когато Клава Матвеевна я повика с обичайния си сух тон:
— Соколова, елате при мен. С Вас трябва да си поговорим!
Лиза изтръпна цялата. Вече си представяше какво се крие зад тези думи. Но най-неочаквано, Клава Матвеевна се отнесе с нея повече от тактично и й заговори с топъл глас. От това на Лиза не й стана по-леко.
— Миличка — произнесе Клава Матвеевна — в последно време Вие не изглеждате добре. Болна ли сте?
— Да, не се чувствам добре.
Лиза не излъга. Със здравето й също започнаха проблеми. Ту главата й се въртеше, ту кръвното й се вдигаше и без някаква видима причина й ставаше лошо, започваше да й се гади. Непрекъснато й се спеше. Понякога заспиваше в метрото или в обществения транспорт. Вече два пъти я обираха. А три пъти се озоваваше толкова далеч, че не знаеше как да се прибере.
— Виждам! — радостно възкликна Клава Матвеевна, радвайки се на своята прозорливост. — Трябва да си починете, приятелко моя!
— Какво значи това? — Лиза се напрегна. — Уволнявате ли ме?
— За какво говориш! — демонстрира фалшиво учудване Клава Матвеевна. — Какво уволнение? Просто ти е необходима почивка. Да презаредиш батериите.
— И дълго ли ще ги презареждам?
— Както ти прецениш. Месец или месец и половина. Можеш и за повече време.
— А какво ще стане с моите клиенти?
— Ще ги предадеш на Льоша.
— Но аз имам три сделки в процес на оформяне при нотариус! Остава само да се получат документите, да се освободят жилищата от мебелите и предишните обитатели!
— Тъкмо Льоша ще се заеме с това.
— А моята комисионна?
— Ще си я получиш! — отсече Клава Матвеевна с такъв тон, че Лиза веднага разбра: нищо нямаше да получи, а ако все пак получеше нещо, щяха да бъдат жалки стотинки. И никой нямаше да й плати тичането нагоре-надолу и главоболията по още четири други сделки, които се намираха в процес на разработка.
Може би трябваше да направи скандал, да поиска аванс за излизането си в отпуск или нещо от този род. Но Лиза не обичаше да се кара. Това никак не й се удаваше. След подобни разправии на нея самата й ставаше толкова неприятно, чувстваше се изтощена до краен предел, та й идваше направо в земята да потъне. Затова сега тя не се подведе след чувствата си в тази посока.