Лиза отново изпадна в отчаяние. Защо е такава безполезна неудачница?!
Внезапно телефонът иззвъня. Хриплив и малко гъгнив женски глас попита за Лиза.
— Аз съм — отговори Лиза с недоумение.
Гласът й беше непознат. Никоя от нейните приятелки, познати или бивши колежки нямаше такъв глас. Независимо от това, когато Лиза се представи, непознатата грубо се изсмя и възкликна:
— А това съм аз!
— Коя сте вие?
— Твоята заместничка.
— В какъв смисъл? — стъписа се Лиза. — Ако е във връзка с работата, аз вече всичко съм предала на Льоша. И…
— Не познавам никакъв Льоша! Аз говоря за мъжа ти. Казва се Виталик, нали?
— Моят мъж? Какво общо има моят мъж?
— Ама пък и ти! Наистина ли си такава глупачка или се преструваш?
— Слушайте, не знам как се казвате… — ядоса се Лиза.
— Аз съм Наташа!
— Вижте какво, Наташа! Ако имате нещо да казвате, говорете. И няма смисъл да се смеете в слушалката, защото ще затворя…
Чу се пъхтене. След това неизвестната Наташа произнесе с неочаквано примирен тон:
— Добре, Лизка, не се горещи толкова. Щом ти се обаждам, ще ти кажа. Виталик иска да се омъжи за мен. Това е!
— За Бога! Омъжете се за своя Виталик и живейте с него щастливо. Какво общо имам аз?
— Значи не си против?
— Против какво?
— Против моя брак с Виталик.
— Не, разбира се! Надявам се, че той е порядъчен човек.
— Ти знаеш по-добре — изсмя се непознатата. — Засега все още е твой мъж!
— Чий мъж?!
— Виталик!
Малко по малко Лиза започна да схваща какво се опитва да й обясни неизвестната Наташа. Но истината беше толкова страшна, че просто не се побираше в главата й.
— Това е някаква глупост! — промълви тя нещастно. — Моят Виталик?!
— Точно така! Твоят Виталик!
— Вие с него сте…?
— Да! Ние се обичаме! При това отдавна!
— И искате да се ожените?
— А ти какво, нима нищо не си подозирала досега?
— Не съм!
Лиза беше напълно искрена. Тя изобщо не подозираше съпруга си в нищо лошо, а още повече в изневяра. Не и хиляди пъти не!
— Ама че си глупачка! — заяви й неизвестната Наташа. — Мъжът си е мъж. Те винаги се оглеждат настрани. И твоят Виталик не е изключение. Мислиш си, че той до късно остава на работа? Мислиш си, че наистина му плащат копейки. Нищо подобно! Ние с него отдавна имаме семейни отношения. Само че засега той нощува при теб. А иначе и заплатата си носи при мен, и ремонт ми направи. Каза, че много обича, когато е заобиколен от красиви и скъпи неща. Ето и семейното ни гнездо свива по свой вкус. А аз нямам нищо против. Нека го прави. Още повече, че е в моя полза.
Ето сега вече Лиза повярва. Да, нейният мъж беше много претенциозен в избора на обстановка. Той за нищо на света не би живял в дом, където нещо би обидило неговите естетски претенции. Задължително би преправил всичко по свой вкус. И съдейки по думите на тази Наташа, именно с това се е занимавал през последните месеци. Или колкото там е продължила тяхната връзка.
— Отдавна ли сте заедно?
— Ние ли? Ами, кажи-речи почти една година.
— Година? — ахна Лиза. — И аз нищо не съм знаела?
— Явно си блажена глупачка. Какво да говорим повече? Аз ти казах, каквото имах за казване. Така че, вече си вътре в нещата.
— Да. Благодаря — машинално й отвърна Лиза, без да схваща добре какво говори.
— Няма за какво — отвърна събеседницата. — Само че, ти такова… Бъди така добра, остави този мъж за мен.
— Разбира се! Веднага щом се върне вкъщи, ще го изпратя при Вас.
— Чудничко! — развесели се Наташа. — Адио и гуд бай! — и затвори.
Лиза още дълго време остана седнала пред своя домашен телефон, слушайки късите сигнали, без да има сили да постави слушалката върху апарата. Накрая се насили и затвори досадно свистящата слушалка. Веднага стана много тихо. И от тази тишина започнаха да й звънтят ушите.
— Не мога да повярвам — прошепна тя, гледайки бледото си отражение в огледалото. — Не, не мога.
Освен чудовищния факт на изневярата, още нещо не й даваше покой. А, да! Тази непозната! Как разговаряше! И тези нейни думички — чудничко, заместничка, просташкото — Наташа. Как е могъл Виталик да се обвърже с такава жена? Той, с неговия изтънчен вкус и тази вулгарна мадама? Просто е невъзможно да си ги представи заедно.
От друга страна обаче, Наташа съвсем точно описа навиците на Виталик. И очевидно съвсем искрено смяташе, че постъпва правилно, като информира законната му съпруга за бъдещите промени в нейния живот. Може би тази Наташа е ослепително красива? Или пък Виталик се надява да я превъзпита, да я прекрои по свой вкус, подобно на Пигмалион, създал за себе си своята мечта Галатея? Да вземе грубо парче глина и да го превърне в чудесна статуя?