— Триста.
— Добре, триста. Само побързай.
— Искам аванс.
Мариша му пъхна в ръцете банкнота от сто рубли и най-накрая той се отправи към нотариуса и рижавата дама. Спря се близо до тях и се загледа в дисплея на мобилния си телефон, а после клекна и започна да човърка маратонката си. Не много удачен ход, но напълно подходящ за такъв малчуган.
Нотариусът и рижавата дама не се разправяха дълго. Дали появата на малкия подслушвач, изпратен от Мариша, ги изплаши, дали вече бяха обсъдили всичко, което трябваше, но те поговориха още малко и се разотидоха в различни посоки.
Когато нотариусът се скри зад ъгъла, Мариша изскочи иззад будката и замаха с ръка, викайки при себе си своя малък разузнавач. Но той изглеждаше много странно — загрижен и разтревожен едновременно. А когато пресече улицата и застана пред Мариша, заговори с нея със съвсем друг тон.
— Вижте какво, или ми увеличете мангизите, или си вземете тази стотачка и чао.
— Ей ти, какво? — разсърди се Мариша. — Нали се бяхме договорили! Дадената дума е по-скъпа от парите!
— Договорихме се! Вярно е! Само че, аз си мислех, че сте спипали мъжа си с любовницата му. Затова се съгласих да Ви помогна за тези смешни пари.
— Мъжът ми? С любовницата?
— Точно така! И моето татенце кръшка на маминка! Страшна работа. Тя се съсипва заради него, сълзи лее, а на него му е все тая. И Вие имахте такъв вид и Ви съжалих, а се оказа погрешно. Онзи не Ви е никакъв мъж и онази рижата не му е никаква любовница.
— Е и какво?
— За такива неща си говориха, че трябва да ми доплатите.
— Колко искаш?
— Хиляда.
— Хиляда?! — ахна Мариша.
— Това е съвсем справедливо! Ако искате да Ви кажа къде и в колко часа днес тези двамата отново ще се срещнат, плащайте. Ако не, взимайте си стотачката и си тръгвам.
— Не не — разбърза се Мариша. — Ето ти парите.
Парите се скриха в джоба на малолетния изнудвач толкова бързо, че Мариша с изненада се запита дали наистина му бе дала две банкноти от по петстотин рубли или просто й се бе сторило?
— Тези двамата не са никакви любовници — започна да обяснява момчето. — И караницата им не беше любовна. Доколкото разбрах, една тяхна позната жена са я пречукали и затова този мъж много се е изплашил. Ето защо се нахвърляше толкова върху рижавата. Непрекъснато й крещеше: „Ти ме забърка в тази работа, ти ще ме измъкнеш!“
— А тя?
— Тя също не му оставаше длъжна. Заяви му, че за тази работа той щял да си получи своя процент. И това, че някакво момиче и до момента било живо, а тази тяхна обща позната Емилия, точно обратното — била мъртва, още нищо не означавало.
— И какво още?
— Този мъжага започна да се пазари и да изнудва жената. Работата била станала твърде рискована и опасна. Появил се бил труп. Неговият процент вече му се виждал малък. Трябвало да му доплатят.
— А тя?
— Тя каза, че трябва да си помисли. Че това не зависело само от нея и му определи нова среща.
— Къде? Кога?
— Днес в осем вечерта. На „Сенния площад“, точно срещу входа на „ПИК“. Знаете ли го къде е?
Мариша знаеше.
— Ето там ще се договорят окончателно. Ако искате, идете и ги подслушайте. Току-виж чуете нещо.
Но Мариша не бързаше да пуска момчето.
— За тази хилядарка, която ти дадох, трябва да ми разкажеш още нещо! — поиска тя. — Опиши ми как изглеждаше жената.
— Дребничка, с малък нос, но остър, зли очи. Не е красавица, но мъжете си падат по такива.
— Ти пък откъде знаеш?
— Знам. Моят старец щом хване някоя нова уличница, аз веднага отивам да я огледам. И веднага отгатвам дълго ли ще изкара с нея или не.
— И какво?
— Ами с тази рижавата жена с перуката, баща ми нямаше да изкара повече от месец. Макар че е курва, не е от тези, които могат да задържат мъжете дълго при себе си. Ясно ли Ви е?
— Ясно ми е, но защо казваш, че била с перука?
— Защото така си беше. Повярвайте ми. За тези години съм видял толкова различни красавици, с които моят бащица си играе, че вече съм спец по женската красота.
И момчето измъкна ръката си от приклещилите го пръсти на Мариша и си тръгна. Изглеждаше много доволно. А тя остана дълго на едно място като ошашавена и гледаше след малолетния, който съвсем не по детски се оправяше с проблемите на възрастните. Какво бе всичко това? Особеност на цялото ново поколение, възпитано от Интернет, рекламите и разюзданите телевизионни предавания, или личната драма на едно момче, поведението, на чиито родители без време го бе направило възрастен.
Без да може да изплува от този водовъртеж, Мариша се отправи към дома си. В едно беше сигурна — своето бъдещо дете щеше да възпитава така, че то никога да не заприлича на това момченце.