Глава 15
Решиха акцията за „извеждане на светло“ на коварния нотариус и неговата съучастница да се проведе директно на „Сенния площад“.
— Там ще ги разпердушиним!
— Може би няма да стане веднага. Но съм сигурна, че този нотариус е бръкнал в кацата с мед. Иначе защо ще се паникьосва толкова заради смъртта на Емилия?
Приятелките пристигнаха на уговореното място половин час по-рано.
— Дай да се огледаме и да заемем подходящи позиции. Проследяването на заподозрени не е лесна работа, особено когато разполагаш с минимум техника.
Говорейки за техника, Мариша имаше предвид едно малко устройство, представляващо слушалка с фуниевидно разширение, със скрита във вътрешността й електронна джаджа. Ако имаха късмет, насочвайки слушалката в необходимата посока, биха могли да чуят за какво си говорят хората на разстояние до сто метра.
— Тази машинарийка действа добре, когато подслушваният обект е сред природата, извън града или в някое тихо кътче. Но дали ще свърши работа на толкова многолюдно и шумно място, нямам понятие.
Засега наоколо не се виждаха нито нотариусът, нито неговата рижава съучастница. И Мариша реши да изпробва апаратурата в действие. Беше я взела назаем от един свой познат преди доста години. Взе я и така и не му я върна. Не, защото беше алчна или непорядъчна. Просто, този неин познат, той… как по-деликатно да се изрази — се занимаваше с не съвсем благоприлични неща. Казано направо, беше крадец.
Подслушвателното устройство му даваше определено предимство — да се справя без помощници. Той подслушваше разговорите на живеещите в набелязаното от него жилище. Така бързо научаваше дали имат вкъщи пари и ценности, а ако имаха, колко са и къде ги крият. Бизнесът му вървеше отлично. Купи си дори нова, по-съвършена подслушвателна апаратура, а старата препоръча на Мариша.
— Ти си имала приятел крадец? — ужаси се Лиза, когато Мариша й разказа тази история. — И ти с него…
— Нищо подобно! Дотам не стигнахме.
— Но той…
— Той само се надяваше, че между нас ще се получи нещо. Затова ми даде тази щуротия.
— Подарил ти я е? — уточни Лиза, борейки се все още с обхваналото я отвращение.
— Даде ми я за известно време. Беше ми интересно как действа и му я поисках. Нямах представа за какви цели я използва!
— Значи не си знаела, че е крадец? — с облекчение възкликна Лиза.
— Разбира се, че не. Или мислиш, че мога да общувам с обирджии?
— Не, но как разбра какъв е?
— А-а, много просто. Когато реших да му върна тази джаджа, му се обадих. И тогава стана ясно, че мога да върна имуществото на моя познат след не по-рано от осем години.
— За толкова ли са го затворили?
— Хванали са го и сега е в затвора — с удоволствие потвърди Мариша. — Новата апаратура явно не му е донесла късмет. От тази история даже може да се извлече поука.
— Каква?
— Никога да не бъдеш нагъл!
И Мариша делово се зае да върти някакви лостчета и да натиска копчета.
— Към това нещо имаше и ръководство с инструкция — обясни тя на Лиза — но го загубих. Така че ще трябва да действаме напосоки.
Честно казано, действието напосоки не се оказа много удачно. Мариша се прицели към влюбена млада двойка, която се караше до самозабрава около кофата за боклук. Дори отдалеч ставаше ясно, че си крещят един на друг. Но странно нещо, вместо да улови тяхната караница, подслушвателното устройство предаваше някакви предсмъртни хрипове, а освен това от фуниевидния отвор долитаха и откъслеци от нечий напълно спокоен разговор.
— Може да е повредено!
— Ох, не ми говори такива неща! Пепел ти на езика!
Лиза послушно замълча и започна да гледа през прозореца на колата.
— Боже! — възкликна тя внезапно. — А този откъде се взе?
— Кой?
— Толя.
— Кой Толя? — разсеяно се отзова Мариша, все още борейки се с калпавата техника.
— Ами, Толя! Не помниш ли, разказвах ти за него? Моят спасител!
— А… онзи ли.
Най-накрая Мариша се откъсна от подслушвателното устройство и погледна през прозореца, накъдето й сочеше Лиза.
— Хубав е! — одобри го тя. — И казваш, искал да се сватосва с теб?
— Да.
— Хубав е — повтори Мариша.
— Той е лъжец! Обясни ми, какво прави тук? Стои точно срещу „ПИК“!
— Мда, странно. Даже много странно.
И Мариша отново се върна към предишното си занимание. Най-после успя да се справи с непослушната техника и до нея долетяха звуците на скандала, който продължаваше да бушува между момчето и момичето. Оказа се, че не е любовно спречкване, както в началото си помисли Мариша. Караха се по друга причина.