Вчера вечерта, след дискотеката в нощния клуб, на която младежът я завел, девойката му обещала да си тръгне с него (предполага се към неговия дом). Именно заради това той я бил поканил в увеселителното заведение, платил входните билети, дори я почерпил в бара с два коктейла. Вместо това обаче, тя завързала познанство с някакъв арабин на средна възраст, който явно проявил по-голяма щедрост и с когото накрая тя си тръгнала. И сега юношата беше бесен.
— Ти ме прекара! — крещеше младежът срещу момичето.
Впрочем, то и не отричаше. Беше съгласно да му плати входния билет и коктейлите. Проблемът се състоеше в това, че младежът искаше тя да му плати стойността и на неговия престой в нощния клуб.
— Аз нямаше да се замъкна там сам! И нямаше да си похарча всичките пари. С тях можех да поканя Катя в близкото кафене. Катя не е лъжкиня и използвачка, тя би тръгнала с мен и след три чаши бира. Ако пък не, поне щях да изпитам удоволствие от бирата, а не като с твоите тъпи коктейли! От тях стомахът ми още се чуди какво е това!
В отговор момичето му каза, че щом е така, тогава да си върви при своята Катка. Безплатно!
— Та тя е ужасна, цялата е пъпчива! А аз нямам нито една пъпчица. И какво ме занимаваш с твоята бира?
С една дума, караницата се задълбочаваше, без изгледи да свърши скоро. На Мариша накрая й писна да слуша тази евтина кавга. Мислеше, че кръвта им кипи, а се оказа — помия. А те още нямаха и осемнайсет. О, времена! О, нрави!
— Слушай, можеш ли да настроиш радара в посока към Толя?
— Защо? Той мълчи!
— Имам предчувствие, че скоро ще заговори.
Мариша винаги зачиташе чуждата интуиция, затова не започна да спори и послушно насочи фунията към стоящия до будката за вестници Толя. Не се получи много добре, понеже Толя мълчеше и Мариша не можеше да разбере, попаднала ли е на необходимата честота или не? Дали гласовете, които дочуваха с Лиза бяха на стоящите близо до Толя хора?
— Голяма глъчка — недоволно проговори Лиза. — От десет думи само една ще разбереш.
В отговор Мариша въздъхна с досада. Така е, а какво да направи тя? Но когато погледна в посока към Толя, за да провери отново разстоянието до него и да се убеди, че той не си е променил местоположението, Мариша ахна.
— Какво? Какво има?
— Ти беше права! Толя не се е появил тук случайно!
— Защо реши така?
— Виждаш ли мъжът, който се доближи до него?
— Да. И кой е?
— Нотариусът!
— Нашият нотариус?
— Ами да, нашият. Самият Израил Соломонович.
Лиза с интерес се втренчи в него. На външен вид й хареса. Също висок. Също симпатичен и явно също заинтересован от скромната й личност. За миг Лиза изпита нещо като триумф. Колко интересни мъже и всичките бяха загрижени за нейната персона. Но веднага се осъзна, че всички тези мъже не се интересуваха от нея като жена, а от онези пари, които тя скоро щеше да получи.
През това време Мариша усърдно въртеше ръчките на своя апарат.
— Вие сте длъжен да разберете — внезапно долетя до нея гласът на нотариуса с характерното му неправилно произнасяне на „р“ и „л“ — аз се съгласих, защото бях сигурен в безопасността на нашето мероприятие. Целият риск поемаха съпругът и неговата любовница, а сега и двамата са мъртви! И честно казано, тази двойна смърт силно ме плаши!
— И защо, от Вас не се иска нищо. Единствено да мълчите до онзи момент, в който ще се реши всичко.
— Но аз не мога вечно да протакам!
— Вечно — няма да се наложи.
В този момент се появиха странични звуци — свистене на спирачки, вой от сирената на преминаваща линейка на „Бърза помощ“ и други човешки гласове.
— Мариша! — помоли развълнувано Лиза — Направи нещо! Не се чува нищо!
— Старая се колкото мога! Нали виждаш, че се преместиха малко надясно. Трябва да го настроя отново.
Наложи й се да го настройва съвсем малко. Момичетата пак чуха гласа на нотариуса.
— Разберете ме правилно. Не съм единствен във фирмата. Над мен има хора, които ме контролират. Ако стане ясно, защо толкова дълго време не давам ход на това дело, какво ще им кажа?
— Ще кажете, че не сте намерили наследницата!
— Но това са глупости! Кой ще ми повярва? А и това лесно ще се установи.
— Не ме интересува какво ще ги лъжете! — хладно произнесе Толя.
— Аз си имам мой бизнес, Вие — ваш. Но за още известен период от време момичето не трябва да узнава нищо! Иначе нито Вие, нито аз, нито който и да е ще получи нещо!
— Но аз…
Развълнуваният нотариус отново се премести с две крачки встрани и връзката отново прекъсна.
— По дяволите! — изруга Мариша. — Какво рие и шари като овен на пасище?
— Маришка! Миличка! Постарай се, умолявам те!