Нотариусът не възрази.
— Ще дойдете нали? — с висок фалцет се заинтересува старицата.
— Ще се постарая.
— Елате на всяка цена. Вашето присъствие ще придаде необходимата тежест на събранието!
Нотариусът обеща повторно. Активистката се вкопчи в ръцете му с мъртва хватка, искайки от него да се закълне в здравето на собствената си майка и на всичките си живи роднини, че жив умрял, ще дойде на това важно събрание. Нотариусът се извиваше, за да се измъкне, но това никак не беше лесно. Старицата явно имаше богат опит в обществената дейност и го пусна едва тогава, когато той тържествено за пореден път й се закле.
— Значи, живее наблизо — заключи Мариша. Нотариусът живееше буквално през два блока. Отначало той сви и мина под една твърде тъмна арка. Мариша, която го следваше, си помисли, че намиращият се след арката тъмен двор също не вдъхва доверие, когато внезапно пред нея долетя шум от някаква подозрителна блъсканица. После се раздаде сподавен вик и звуци като от удари по кожена топка.
— Какво става? — разтревожи се Мариша. — Да не би по това време децата все още да ритат топка?
Оказа се, че това не беше футболен мач, а още по-малко пък детска игра. Върху Израил Соломонович се бяха нахвърлили едновременно цели три отрепки, които вече го бяха повалили на земята и силно го ритаха с крака. А краката им, както забеляза изплашената Мариша, бяха обути в тежки обувки.
Нотариусът се опитваше да се прикрие, но незнайно защо не викаше за помощ. Дали защото още с първия удар му бяха избили зъбите и не можеше да вика, или имаше друга причина, но той само се прикриваше и толкова.
— Ще го убият!
Мариша се втурна напред, но злобният вик на един от побойниците я възпря.
— На ти, гнидо! Не, днес няма да те убием! Днес само ще ти дадем урок. Това ти е, подлецо, за бъзливостта! Това ти е, че искаше да се чупиш! На ти! На ти! На ти!
Всяка дума се съпровождаше със силен удар, от който цялото тяло на нотариуса се сгърчваше. Мариша я болеше, дори само като гледаше отдалеч. Какво му дойде до главата и на Израил Соломонович! Горкият! Сигурно са му смлели бъбреците и са му изпотрошили ребрата. И носа!
При спомена за впечатляващия нос на нотариуса, Мариша усети внезапен прилив на сила. Достатъчно! Позабавляваха са, стига вече. Тя нямаше да позволи на тези типове да счупят такъв хубав нос. И като пое дълбоко въздух в дробовете си, Мариша закрещя с всички сили:
— Помощ! Бият човек! Милиция! Насам! Тук са! Тук! Под арката!
Отрепките замръзнаха на място, а после тарторът им, който всъщност четеше лекция на Израил Соломонович, докато го риташе, извика:
— Да изчезваме!
И за миг на двора остана единствено нотариусът. Бандитите се изпариха яко дим. Но за последно, техният главатар все пак ритна още веднъж нотариуса по ребрата и му кресна:
— Помни, гнидо! Следващ път за теб няма да има! Следващия път направо ще те убием!
Не стана ясно дали нотариусът го чу, или не. Той лежеше на земята абсолютно неподвижно. Притичалата до него Мариша отначало си помисли, че е мъртъв. Но не беше. Когато го докосна с ръка, той се размърда, отвори едното си око и попита:
— Отидоха ли си?
— Избягаха!
— Аз също трябва да вървя — разбърза се нотариусът.
— Къде? Та Вас току-що Ви пребиха.
— Сега ще пристигне милицията, а аз не искам да се срещам с тях.
— Никаква милиция няма да дойде.
— Как така? Аз чух, че някой викаше милиция.
— Вярно е. Аз крещях.
— Вие?
— Ами да. Само че, наоколо няма никаква милиция. Нарочно виках така, за да изплаша бандитите.
Нотариусът се смръщи:
— Те не са никакви бандити.
— А какви са?
— Просто хулигани, наели са ги, за да ме…
В този момент той се опомни и подозрително се втренчи в Мариша.
— Момент — промърмори той. — Аз Ви познавам. Вие днес бяхте при мен в ролята на клиентка, а сега…
— А сега Ви спасих живота! Нима не сте ми благодарен?
— Спасили сте ми живота? Глупости! Тези момчета нямаха намерение да ме убиват!
— Откъде сте толкова сигурен?
— Когато искат да те убият, бият по съвсем друг начин.
Мариша озадачено поклати глава.
— Разбира се, Вие си знаете — произнесе тя, — но няколко ребра, струва ми се, все пак са Ви счупили.
— Ребрата са дреболия. Ще зараснат и няма да ги усещам.
Мариша не мислеше така.
— Трябва да отидете на лекар. Ако имате счупени ребра, може да са пострадали и дробовете Ви.
— Глупости! При никакъв лекар няма да ходя!
Нотариусът се опита да стане сам, отблъсквайки ръката на Мариша, но не успя. Той злобно (ето това е истински мъж!) поиска обяснение от Мариша: