— Не го допускай! — просто се съгласи тя.
Мариша се придвижваше в посока към „Сенния площад“. Мислите й бяха тягостни и недоумяващи. Нотариусът, към когото тя прояви такова внимание, се държеше изключително странно.
— Би трябвало да се разчувства от моята загриженост! Да се разнежи! Да ми се довери! А той?
Той направо избяга! Избяга и се барикадира в жилището си. Разбира се, Мариша успя да влезе в двора му. При това много бързо. Точно толкова бързо откри кои са прозорците му. Зад прозорците на третия етаж тя няколко пъти видя смазаната му бледа физиономия, по която вече започваха да избиват синини, Мариша приветливо му помаха с ръка, но щом я забеляза, лицето му още повече се изкриви и той буквално като малко дете се скри зад пердето.
Как да проникне при него, щом се беше заключил и си придаваше вид на умрял. Това, разбира се, не беше вярно. Долепена до вратата, Мариша усещаше учестеното му дишане.
— Господин нотариус — опитваше се тя да предизвика здравия разум у него — не се дръжте като глупак. Аз съм една слаба жена. Няма да Ви изям! Отворете ми вратата, да поговорим по човешки. Ако искате и чай ще Ви приготвя!
Напразно. Изплашеният нотариус не се поддаваше на никакви уговорки и подкупи.
— Дяволите да те вземат! — ядоса се на неговия инат Мариша. — Отивам си!
И си тръгна. Пое бавно през вътрешните дворове в посока към „Сенния площад“. Тоест, Мариша си мислеше, че върви в тази посока. Но когато свършиха дворовете, тя откри, че се намира на крайбрежната улица на река Мойка.
Реката беше получила името си още в онези времена, когато в младия Санкт-Петербург нямало и помен от водопровод. И за всички домашни нужди взимали вода направо от реката и каналите в града. А на Мойка жените идвали с огромни кошове мръсни дрехи и съдове. Тук перели и миели. С една дума, устроили си пералня и миялна.
— Ново пет! — разстрои се Мариша, като видя Крайбрежната. — Защо ми е Мойка? Оттук в обратна посока трябва да се влача поне още половин час!
Деветдесет и девет души от сто биха се върнали назад не през дворовете, а слизайки надолу по Крайбрежната. Но Мариша бе именно този стотен човек, който не търси леки пътища, а избира именно онези, които са по-трудни и по-сложни. Така че тя се обърна, ориентира се за необходимата й посока и тръгна пак през дворовете.
След петия поред двор тя разбра, че отново е сбъркала и започна да съжалява за взетото решение.
— Това е истински лабиринт, а не нормални дворове. Няма да се учудя, ако сега срещна и самия Минотавър.
И щом произнесе тази фраза, видя недалеч пред себе си група млади хора, всеки един, от които спокойно можеше да претендира за това име. Независимо от гнусната им външност, те бяха с момичета. Теоретично не бяха опасни за Мариша. Но само на теория, защото тя веднага разпозна двама от младите мъже. Те бяха същите, които преди малко нападнаха и пребиха нотариуса.
— Охо! — въздъхна Мариша. — Много добре се натресох! Провървя ми!
В главата й моментално възникна план. Да проследи един от двамата, да изчака, докато той остане сам и да го разпита. Мариша много добре познаваше този тип хора. Те са смели и мъжествени единствено в тълпата, когато са трима или още по-добре седмина срещу един. А когато се окажат един срещу един и получат някой удар зад ухото, веднага губят наглостта си, припомнят си добрите маниери и с тях може да се говори съвсем нормално.
И Мариша започна да опипва джобовете си за някакъв предмет, подходящ за подръчно средство за вразумяване. Оказа се, че в този случай не беше въоръжена никак зле. Имаше електрошок, лютив спрей, а в чантата си намери и пластмасов накрайник от въдица — гъвкав и много здрав, така че спокойно можеше да мине за пръчка.
— Най-добре ще бъде да намеря тояга, но ако не намеря и това ще ми свърши работа.
За всеки случай, тя изпробва върху себе си парчето от въдица. Удари се леко, но страшно я заболя. Мариша даже простена, едва сдържайки вика си в шепа. Ако беше замахнала по-силно, направо щеше да си разцепи кожата.
Набелязаните от нея „елементи“ пиеха бира, без да бързат. Мариша също реши да не бърза. Зае наблюдателна позиция наблизо, но така, че компанията да не я забележи. Не се наложи да чака дълго. Младежите празнуваха своята победа над нотариуса с помощта на големи количества бира. Тази напитка не само развеселява, но предизвиква и още едно действие. Не минаха и десет минути, когато един от тях пусна някаква цинична забележка и всички се разсмяха, а той се отправи към храстите.
Той си мислеше, че отива в храстите, но не успя да стигне дотам. По средата на пътя Мариша го хвана, без да се церемони с мерзавеца. Допря електрошока до оголената му шия и като дива лъвица завлече силно тресящото се тяло зад гаражите.