— Ето тук ние с теб ще си поговорим — ласкаво произнесе тя, връзвайки ръцете на своята жертва.
Вместо въже тя използва копринения си шал. Не й беше жал за него, и без това не го харесваше. Може би, защото й го беше подарил един от бившите й възлюбени, който много бързо престана да бъде такъв. Но понеже шалът все пак беше доста скъп, тя нямаше сърце да го изхвърли. Той висеше на закачалката в антрето, претърпявайки постепенно с времето метаморфоза от снежнобял в жълтеникав. Когато излизаше, Мариша машинално го взимаше, само ако навън духаше вятър. Че го взимаше, взимаше го, но дори и при най-силния вятър не си го слагаше на главата. Достатъчно я утешаваше мисълта, че ако й потрябва, е в чантата й.
— Най-накрая този шал да ми потрябва! — зарадва се Мариша, приключвайки с овързването на своя противник.
След това го ритна с крак в гърба.
— Коя си ти?
Мариша побесня. Ама че нагъл тип! Имаше нахалството и смелостта да й задава въпроси!
— Преди час и половина ти нападна абсолютно невинен човек от съседния блок! Не отричай! Ти беше! Ти и още двама твои приятели! Запомних добре физиономиите ви!
Младежът не отричаше.
— Аз бях — високо произнесе той — и какво? Искаш да ме изпортиш на ченгетата ли? Това е глупаво! Онзи мъж никога няма да подаде оплакване, а твоята дума не струва нищо. Освен това чичо ми работи в милицията, така че… сама разбираш. Ще ме отърве при всички случаи.
— Нямам намерение да се обръщам към милицията.
— Така ли?
— Да.
— Какво ще правиш тогава?
— Сама ще се разправям с теб.
И Мариша многозначително размаха електрошока.
— Ей! — уплашено се напрегна младежът. — По-внимателно с тази играчка. Един мой приятел така го удариха, че остана инвалид за цял живот.
— Да, а ако сърчицето ти е слабо, направо можеш да умреш — кимна с глава Мариша. — Всъщност, как ти е сърцето? Всичко наред ли е? Тогава може да повторя номера.
Но явно младежът нямаше никакво намерение да общува отново с електричеството.
— Остави го! — дръпна се той рязко от бръмчащия електрошок, който Мариша размахваше пред носа му. — Какво искаш от мен?
— Ето с това трябваше да започнем! Кой ви поръча да нападнете онзи човек?
— Не знам!
— Не е хубаво да се лъже. Може и да се ядосам.
— Честно, не знам. Адам разговаря с онази лелка, аз не съм я виждал никога преди!
— С лелка? Значи поръчителката е жена?
— Изглежда.
— Изглежда? Ти какво, не си ли го питал?
— Притрябвало ми е — съвсем искрено се учуди младежът. — Адам раздели парите между нас. Без да ни лъже, ги раздели. Познавам Адам отдавна, той е най-добрият ми приятел. И не е мишка, да краде от своите. Така че, всички останахме доволни от заработеното.
— По колко ви плати?
— По хиляда.
— На всеки?
— Да! За нищо работа! Онзи и не мислеше да се съпротивлява. Веднага падна на земята, ние дори не го бутнахме. Е, сритахме го хубавичко, посплашихме го, както ни беше казано, и си тръгнахме.
— И това е всичко?
— Всичко. А кой е поръчителят, не ме интересува. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре спиш!
— Защо ли не заспиш сега завинаги, а? — заплашително произнесе Мариша. — Изрод! Обади се веднага на този Адам и попитай как изглежда поръчителката! Как се казва! И всякакви други подробности за нея!
— Да бе! Ей сега!
Но цвърчащият електрошок го накара светкавично да промени решението си.
— Добре де — неохотно извика той. — Само ми развържи ръцете.
— Иска ти се. Ще говориш така, с вързани ръце! Диктувай номера!
— Не го помня, записан ми е в мобилния. Не го знам наизуст.
Това е то „пепси“ поколението! Не знаят телефонния номер и на най-добрия си приятел. Седем цифри и код, който не е толкова сложно да се запомни. Трябва само да оприличиш мобилния оператор със съответната реклама. Например, ако едната ви приятелка е с единия оператор, а другата — с конкурентния, просто си представете едното момиче с червено бельо, а другото със синьо. Всичко е елементарно.
Адам вдигна слушалката веднага, сякаш беше чакал това обаждане.
— Да. Васил, ти ли си? Слушам те. Какво се е случило?
— Исках да те питам — задавено произнесе пленникът на Мариша — за онази жена.
— За коя жена?
— За онази, дето ни поръча побоя.
— Аа, и какво за нея? — изненада се Адам. — Какво искаш да знаеш? Да не би, парите да са ти малко?
— Не е. Парите нямат нищо общо. Любопитен съм и искам да разбера, защо тя поиска от нас да го набием?
Колкото и да е странно Адам му отговори: