— Онзи мъж е смятал да я изостави.
— Как така?
— Ами ти много добре знаеш! — заръмжа в слушалката Адам. — Как мъжете изоставят жените? Тя го обича, а той замислял да се чупи от нея. При тях всичко вървяло по мед и масло. Сватба, бяла рокля и всичко останало. А той в навечерието на сватбата й заявил, че се страхува от сериозни отношения. Ето, заради неговата страхливост тя му даде хубав урок. Ясно ли ти е?
Мариша слушаше тези глупости, долитащи от слушалката и разбра: поръчителката бе излъгала от първата до последната си дума. Нека неизвестният Адам и още по-неизвестните му приятелчета вярват на тази жена в приказката за неверния жених и нещастната любов, но тя, Мариша, нямаше да повярва за нищо на света. Защото нито една жена, чийто младоженец е избягал изпод венчилото, няма да се захване да поръчва да го пребиват. А ако все пак го направи, ще се постарае той никога да не разбере откъде е повял този лош вятър. И защо да се разкрива? Може някой ден женихът да размисли и отново да реши да се ожени за нея. Но ако е разбрал, че за своето унижение, разбит нос и счупени ребра е задължен на бившата си годеница, е тогава за нищо на света няма да се върне при нея!
— Изобщо не мислех да се захващам с тази работа — междувременно произнесе Адам. — Тази жена хич не ми хареса. Някаква луда. Дръпната. Рижава, ама сякаш с перука. И страшна. И много възрастна. Тя е по-стара от онзи поне с двайсет години, а има нахалството да се обижда, че я бил изоставил! Глупачка!
— А коя е тя? — попита пленникът на Мариша, подтикнат от поредния й удар в черния му дроб. — Как попадна на теб?
— Един дявол знае. Все ми е едно коя е. Само името й знам.
— Знаеш ли го? И как се казва?
— Ако го чуеш ще паднеш. Казвам ти, глупава жена.
— Как се казва?
Адам назова името на поръчителката. И в главата на Мариша се чу пукане. Така пукаха прешлените в умелите ръце на някой терапевт, когато заставаха на мястото си. Сега вече всичко й стана ясно. Ето кой стоеше зад всичките беди и нещастия на Лиза! Никога не би предположила! Никога!
Глава 17
Днес Лиза се прибираше у дома в истинска еуфория. Причината не беше в пресните зеленчуци и зелената салата, които отдавна не беше хапвала и съвсем подходящо искаше да приготви за вечеря. Работата се състоеше в това, че на тази вечеря трябваше да дойде нейният нов приятел — Артур, австралийският полицай.
Това предизвикваше сладък трепет у Лиза. Днес, когато Артур я изпрати до тях, той я увери, че ще я пази денонощно. Ще изкара на светло всичките й врагове. Ще направи каквото е необходимо тя да встъпи в правата си на наследница на чичо Грегъри. Той остави Лиза в апартамента и слезе долу, за да премести колата си на по-удобно за паркиране място.
— Ще остана при теб през цялата нощ — произнесе Артур, като я гледаше съсредоточено. — Не си мисли нищо лошо, правя го за твоята безопасност. Може ли?
Лиза не си мислеше нищо лошо. Нима Артур можеше да й причини нещо лошо? Нека да остане. Не за една нощ, а за две, за три, за колкото поиска! Може дори за цял живот!
И така, Артур отиде за колата си, а Лиза усети прилив на желание да блесне пред своя нов приятел. Тя се втурна към хладилника. Месо имаше, беше дори мариновано. Това беше добре. Но зеленчуците за салатата не бяха достатъчни. Една почти изсъхнала краставица нямаше да свърши работа. За тържествена вечеря подхождаше пищна салата.
— Ще изтичам до магазина. Нищо няма да ми се случи за пет минути.
За първи път от дълго време насам Лиза чувстваше, че има до себе си истински приятел. Точно такъв, за какъвто мечтаеше всяка жена. Който е готов заради нея — единствената и неповторимата — на всякакви подвизи. Ако го помоли, и планината ще премести, и морето ще пресуши, и пътя на реките ще промени, заради нея! И ако случайно не успее да го направи, поне ще положи всички усилия за това.
Точно такъв мъж Лиза бе чакала през всичките тези години. И ето — той дойде. Най-накрая беше тук. Сега животът й вълшебно щеше да се промени. И задължително в по-добра посока.
Но с кого да сподели тази голяма радост?
Мобилният на Мариша беше изключен. Колко жалко. За миг Лиза дори се ядоса, но изведнъж си спомни за Верунчик. Ето кой сега би й свършил работа като добър слушател! Самата Верунчик четири пъти е била омъжвана. Тя би оценила, че най-накрая около любимата й племенница се е появил истински мъж. Да, Верунчик щеше да я разбере. И Лиза отново изпита неприятно тревожно убождане в душата си. Съдбата на нейната леля и досега не й беше известна. Тя беше изчезнала с някакъв тип с белег на челото. Изчезна, та на всичкото отгоре и телефона си беше изключила.