Така или иначе, спестяваме скучните подробности; след месец воля и спазване на предписанията, имаше резултат. Нали трябваше да се оправдаят трицифрените разходи. Намирах се в познат от предишни тремерения период. Тракийската могила почти я нямаше, с тенденция — въобще да изчезне.
Случайни минувачки при невинен разговор вече фокусираха погледа си върху изящно подстриганата ми бяла брада. Не бързаха да отложат разговора си. Напротив!
Само в самия мен забелязвах някои странности. Съвсем малки! Разглеждах случайните минувачки под особен ъгъл. Забелязвах, например, че муцунките им ми напомнят на нежно филе „Монтана“, ушенцата им бяха прозрачни и розовки като тънки резенчета пастърмичка, че ухаеха на топли пържени картофки.
Да не продължавам, че устата ми се наливат… та… изпитвах непреодолимо желание да се нахвърля отгоре им, да разкъсам грубо дрешките им и… да ги схрускам…
Съпружеското тяло ме успокоява, че винаги в този ми период съм такъв, че това ще отзвучи. Но за всеки случай ме следи с повишено внимание, както и случайните минувачки.
Това е! Свалените килограми, впрочем, бяха с размера на голям пътнически куфар…
Дано този път задържа положението!
П.П. Сега, като прочетох коректурите, особено пасажите за резултатите, се замислих. Мислих, мислих и… измислих: Реших се да свалям килограми. Пак!
Ноември 1995 г.