И тук въобще не навлизам във философски изложения. Тези теоретични термини ги заех по-късно. В началото откровението на венчанието и смъртта ми се откри толкова плашещо осезаемо, защото двамата оставахме да лежим като в безсъзнание дълго време, слети дори и тогава, когато телата ни се просваха инертни от онази омая, която не им принадлежеше и която не можехме да задържим — освен в крайното изтощение, в смъртта…
Събудихме се много късно през онази нощ, с усещането, че се завръщаме от някъде много далеч, от някакво друго място. Прегърнахме се изплашени и се вгледахме един в друг, сякаш и двамата бяхме обвързани посредством разкриването на голяма тайна, която не можеше да бъде споделена с други хора. Колко глупави ни се сториха тогава наивните предпазни мерки, които бяхме вземали, за да не научат другите, че се обичаме, че сме любовници! Тайнството, което ни свързваше сега, беше единствената внушаваща страх сила; то беше мистерия, която се случваше в сливането и наистина бе нещо непонятно за останалите хора…
Тя слезе от леглото първа, гола, и след като направи няколко несигурни крачки из стаята, запали лампата и започна да си тананика мелодията, която ти ми припомни тази вечер. Гледах я как ходи и всяко движение на бялото й почти до прозрачност тяло ми се струваше някакво чудо. Как е възможно да съществуват толкова съвършени бедра, толкова крехки и едновременно толкова одухотворени в пъргавината си крака? Дотогава бях виждал тялото й единствено развълнувано, в полусянка. Матовата светлина сега го изчистваше, изпиваше сенките му и оставяше естествения му седефен, миден блясък. Тогава изведнъж се усетих омагьосан от онази простичка и тъжна мелодия.
— Каква е тази мелодия? — попитах.
Илиана се приближи към мен и коленичи до леглото. Лицето й беше размекнато от отнесената й усмивка.
— Някаква банална песен — отвърна, докато ме галеше. — Научих я в Берлин…
— Пяла ли си я на някого другиго? — попитах аз на шега.
— Пеех я на теб, докато те чаках — отговори. — Докато те чаках и бягах от теб… ако знаеш колко много бягах от теб, докато те срещнах…
Бях учуден. Нима наистина беше чувала името ми или беше чела някоя моя книга и се беше влюбила така, както правеха гимназистките? Но в нея вече я нямаше онази наивност, типична за момичетата. Бях опознал приютяващата й зрялост, изчистена от всяка престореност, вулгарност и евтина сантименталност. Илиана отдавна беше станала пълнокръвна жена.
— Защо бягаше? — попитах я отнесено.
Тогава си мислех колко много години от младостта си бях пропилял в глупост, между жени и книги, преживявайки случайни авантюри. Само ако бях имал възможността да я срещна по-рано, преди нейната „голяма любов“, да съм единственият, който бе вкусил нейната женственост, и да я предпазя от толкова много страдания и сълзи.
Илиана се изправи от мястото, където беше коленичила, без да ми отговори, и започна да пее, този път на висок глас:
Имаше много свенлив и едновременно с това много прецизен, дискретен глас, който успяваше по изумителен начин да събуди емоцията вътре в теб. Слушах я, без да си давам сметка, в песента нямаше нищо възвишено, нищо философско, тя просто изразяваше тъжния копнеж на всички хора.
— За кого пееше в Берлин? — попитах аз ужасен.
Приближи се до мен и обхвана главата ми с длани.
— Казах ти: за теб… стоях вечер на прозореца, зад пердето, и пеех, чаках те… Знаех, че ще те срещна… Знаех го от много дълго време… — добави, милвайки челото ми. — Още откакто бях малка и сънувах принцове…
Опита се да се засмее, но усетих, че всички тези неща дълбоко я бяха обезпокоили, и не я оставях да се измъкне. Хванах раменете й и я привлякох по-близо до себе си.
— Откъде си знаела? — настоях аз.
— Каза ми го дойката ми — отвърна ми съвсем простичко. — Предрече ми, че в началото ще изживея голяма любов, която ще ме доведе почти до смърт. А после, по-късно, когато ще съм повярвала, че съм излекувана завинаги, ще срещна още по-голяма любов и тогава ще бъда щастлива, много щастлива…
Спря се изведнъж, опитвайки се да задържи усмивката си. Почувствах голямо безпокойство и ме изпълни болезнената ми жажда да узная, да опозная всичко, което криеха миналото и душата й.