— Господи, ще бъде грандиозно! — възкликвам, съзерцавайки някакъв мъж в дънки, който се навежда и започва да забива поредния кол за тентата в твърдата земя. И пряко волята си усещам, че ме пробожда лека завист — винаги съм си мечтала да имам грандиозна сватба, с коне, каляски и други такива приказни неща.
— Така си е! Ще стане много красиво! — разцъфтява щастливо Сузи. — Извини ме за момент, само да си измия зъбите…
И тя изчезва в банята, а аз се замотавам пред тоалетката й, където зървам прикрепеното към огледалото съобщение за годежа й. „Нейно благородие Сюзан Клийт-Стюарт и Негово благородие Таркуин Клийт-Стюарт.“ Ужас! Все забравям колко велика е Сузи!
— И аз искам да имам титла — отсичам, когато Сузи се появява обратно в стаята с четка за зъби в ръка. — Чувствам се толкова невзрачна! Как мога да я получа според теб?
— Въобще не ти трябва! — заявява Сузи, сбърчила нос. — Титлите са голяма глупост! Непрекъснато получаваш писма, които започват например със: „Скъпа госпожо ваше благородие…“ от хора, които изобщо си нямат понятие от благородство.
— Нищо. Ще бъде много готино! Каква бих могла да стана според теб?
— Ами… — замисля се Сузи и започва да навива кичур коса между пръстите си, — какво ще кажеш например за „Дейм (Титла на жена с ордена на Британската империя. — Бел. прев.) Беки Блумууд“?
— Звучи ми така, сякаш съм към деветдесет и три годишна — отвръщам колебливо. — Не може ли например… Беки Блумууд, МВЕ (МВЕ — член на Ордена на Британската империя. На практика това е същото като горната титла. — Бел. прев.). Тези титли в края на имената са по-лесни за получаване, нали?
— Фасулска работа — изрича уверено Сузи. — Можеш да получиш титла за заслуги в областта на индустрията или нещо такова. Ако искаш, мога да те номинирам. А сега дай да ти видя роклята.
— Окей — кимвам, вдигам куфара си на леглото, щраквам ключалката и внимателно измъквам оттам творението на Дани. — Какво ще кажеш? — вдигам я върху себе си аз и гордо разстилам златистата коприна. — Много е шик, нали?!
— Направо е фантастична! — ахва Сузи и се втренчва в роклята с широко отворени очи. — Никога не съм виждала подобно нещо! — Опипва пайетите на рамото и добавя: — Откъде взе този разкош? Да не би да е онази, дето си беше запазила в „Барнис“?
— Не, това е роклята от Дани. Не си ли спомняш? Споменах ти, че той ми шие рокля.
— Да бе, вярно — сбърчва нос Сузи. — Само ми припомни кой беше този Дани.
— Съседът ми от горния етаж. Дизайнерът. Онзи, с когот се сблъскахме веднъж на стълбите.
— Да, ясно — кимва тя. — Сега си спомням.
Но по начина, по който го изрича, веднага разбирам, че не си спомня абсолютно нищо.
Не че мога да й се сърдя — срещата й с Дани надали продължи повече от две минути. Той тъкмо се бе отправил на гости на родителите си в Кънектикът, а точно тогава краката на Сузи се бяха скапали от ходене, така че двамата да са си разменили не повече от две думи. Все пак е доста странно, като си помисля, че Сузи не познава добре Дани, нито пък той нея, но и двамата значат толкова много за мен. Като че ли водя две напълно различни съществувания и колкото по-дълго стоя в Ню Йорк, толкова повече двата ми живота се раздалечават.
— А ето и моята! — заявява тържествено и развълнувано приятелката ми.
Отваря вратата на гардероба, смъква ципа на платнения калъф и отвътре се показва най-зашеметяващата булчинска рокля — цялата от бяла коприна и кадифе, с дълги ръкави и традиционния дълъг шлейф.
— Боже мой, Сузи! — ахвам аз, прочиствам си гърлото и добавям: — Ще бъдеш направо неотразима! Още не мога да повярвам, че се омъжваш! „Госпожа Клийт-Стюарт“!
— Я не ме наричай така! — смръщва се Сузи. — Такава е майка ми! Обаче иначе е доста удобно да се омъжиш в семейството — добавя, като затваря гардероба. — Защото едновременно си запазвам фамилията и приемам неговата. Така че инициалите на моите рамки ще си останат все същите: „С К-С“. — Протяга ръка към една кутия и измъква оттам красива стъклена рамка, цялата спирали и извивки. — Виж, това е новата ми серия!
Сузи се е посветила на кариерата на създаването на красиви рамки за снимки, които станаха голям хит и се продават в цялата страна. А миналата година тя реши да разшири асортимента си с фотографски албуми, опаковъчна хартия и подаръчни кутии.
— Темата на новата ми серия е „мидени форми“ — изтъква гордо тя. — Харесва ли ти тази?
— Много е красива! — възкликвам и прокарвам пръсти по спиралите. — Как ти хрумна тази идея?