Заставам до Люк и подавам букета си на Ерин. Усмихвам се топло на Гари — новият кум на Люк, а после поемам ръката на моя бъдещ съпруг. Той стисва моята лекичко и аз стисвам неговата в отговор.
Ето че и Майкъл пристъпва напред, облечен в тъмен, минал покрай свещеническата идея костюм.
Дарява ме с тъничка, съзаклятническа усмивка, после поема дълбоко дъх и се обръща към насъбралото се паство.
— Скъпи възлюбени! Днес сме се събрали, за да станем свидетели на любовта между тези двама души. Събрали сме се, за да станем свидетели на обета в любов, който те ще си дадат един на друг. И да се присъединим към тях в празника на радостта от тази любов. Бог благославя всички, които се обичат, и Бог със сигурност ще благослови Люк и Беки днес, докато те разменят своите клетви за вярност.
Обръща се към мен и аз долавям шумоленето зад гърба си — явно хората надничат, за да наблюдават по-добре.
— Ти, Ребека, обичаш ли Люк? — пита Майкъл. — Заклеваш ли се да му бъдеш вярна в добро и зло, в богатство и бедност, в болест и здраве? Даряваш ли го със своето доверие сега и во веки веков?
— Да — отговарям, неспособна да възпра трепета в гласа си.
— А ти, Люк, обичаш ли Ребека? Заклеваш ли се да й бъдещ верен в добро и зло, в богатство и бедност, в болест и здраве? Даряваш ли я със своето доверие сега и во веки веков?
— Да! — отговаря твърдо Люк.
— Нека Бог благослови Люк и Беки и нека ги дари с вечно щастие! — Тук Майкъл прави многозначителна пауза и оглежда паството, сякаш предизвиква когото и да било да се осмели да спори с него, ако смее. Пръстите ми се стягат около пръстите на Люк. — Нека познаят радостта от споделеното разбирателство, удоволствието от нарастващата любов и топлотата от вечното приятелство. А сега, нека аплодираме щастливата двойка! — усмихва се на Люк. — Можете да целунете булката.
Когато Люк се привежда, за да ме целуне, Майкъл целенасочено започва да пляска с ръце. За част от секундата настава несигурна пауза — и после цялото насъбрало се множество подема аплодисментите му с пълна сила.
Гари мърмори нещо в ухото на Люк, а той се обръща към мен, значително озадачен.
— Ами пръстенът?
— Моля те, не споменавай нищо за пръстена! — просъсквам аз през стиснатите си в усмивка устни.
Сърцето ми бие така, че ще се пръсне. Едва си поемам дъх. Продължавам да чакам някой да се изправи и да каже нещо от рода на: „Ей, я чакайте малко…“
Обаче никой не става. Никой не казва нищичко.
Сработи! Планът ми сработи!
Погледите ни с Майкъл се срещат за миг, а после аз отклонявам моя, докато никой не ни е забелязал. Засега не съм в състояние да се отпусна и успокоя. Все още не.
Приближава се фотографът и аз сграбчвам силно ръката на Люк в моята. Приближава се и Ерин и ми подава букета, като не спира да трие сълзите си.
— Каква красива церемония! — подсмърча тя. — Онази част за топлотата на вечното приятелство много ме покърти. Защото честно да ти кажа, това е единственото, което искам! — Притиска букета ми към гърдите си и прошепва отново: — Това е единственото, което искам!
— Знаеш ли, сигурна съм, че ще го намериш! — прошепвам и я прегръщам топло. — Убедена съм!
— Извинете, госпожице? — намесва се фотографът. — Може ли само булката и младоженецът…
Ерин ми подава цветята и се измъква, а аз си залепям най-новата, най-бляскава усмивка на младоженка.
— Ама, Беки — обажда се Люк, — Гари каза…
— Вземи пръстена от Гари — прошепвам, без да помръдвам глава. — Кажи му, че си много притеснен, задето си го забравил, и че ще го направим по-късно.
Някои от гостите се приближават, за да ни снимат, а аз поставям глава върху рамото на Люк и им се усмихвам щастливо.
— Още нещо не е наред — продължава да ми шепне Люк — Майкъл не ни обяви за съпруг и съпруга. И освен това не е ли необходимо да подпишем някакъв документ?
— Шшшшшшшт! — Светкавицата ни заслепява и двамата примигваме едновременно.
— Беки, какво става тук? — обръща ме Люк с лице към себе си. — Ние женени ли сме вече?
— Тази поза е страхотна! — обажда се фотографът. — Останете така, ако обичате!
— Женени ли сме?! — не се предава Люк, а очите му обхождат изпитателно лицето ми.
— Ами… — отвръщам неохотно, — като се замисля… май още не сме.
Нова ослепителна светкавица. Когато очите ми отново успяват да се фокусират, зървам невярващия поглед на Люк срещу себе си.
— Не сме женени?!
— Люк, просто ми се довери, става ли?!
— Да ти се доверя?!
— Да! Точно както ми обеща преди няколко минути! Помниш ли?!
— Да, обещах ти го, но тогава си мислех, че ще се женим!
В този момент струнният оркестър подхваща Сватбения марш и екипът с камерите започва да разбутва гостите, за да ни хване по-добре.