— Е, забавляваш ли се?
— Разбира се!
— Свекърва ти е в стихията си!
Двамата се обръщаме като по команда, за да огледаме Елинор. Тя седи на челно място на масата, обградена все от елегантни дами. По бузите й се съзира лека руменина — толкова оживена никога досега не съм я виждала! Облечена е в дълга, богато надиплена бледозелена рокля, носи огромно количество диаманти и изглежда като красавицата на бала. Което, отчасти, си е чистата истина. Това тук са нейните приятели. Това всъщност е нейният прием, а не мой или на Люк. Спектакълът действително е прекрасен. Събитие, на което си заслужава да бъдеш гост.
И точно така се чувствам и аз в известен смисъл. Покрай мен минава групичка жени, които разговарят на висок глас и аз дочувам откъслечни фрази:
— Забележително…
— Пълно с въображение…
Усмихват се на мен и Дани и ние им се усмихваме в отговор. Обаче усещам устата си леко схваната. Май се уморих да се усмихвам на хора, които изобщо не познавам.
— Това е жестока сватба! — отбелязва Дани, като оглежда блесналата зала. — Действително забележителна! Въпреки че й липсва твоят дух.
— Какво искаш да кажеш с това? — полюбопитствам аз.
— Не твърдя, че не е фантастична! Напротив! Много е шик, много е тузарско! Просто… не така си представях точно твоята сватба. Ала очевидно съм грешал. — Забелязва изражението ми и побързва да добави: — Извинявай, ако съм те обидил!
Поглеждам изпитото му, комично, нищо неподозиращо лице и си казвам: „Господи, трябва да го уведомя! Не мога да не кажа точно на Дани!“
— Дани, има нещо, което искам да знаеш — изричам шепнешком.
— Какво?
— За тази сватба…
— Здравейте, деца!
Думите ми увисват виновно във въздуха и аз се обръщам рязко — но това е само Лоръл, цялата зачервена и превьзбудена от танците.
— Страхотно парти, Беки! — казва. — Оркестърът е велик! Господи, бях забравила колко обичам да танцувам!
Оглеждам я с тих ужас.
— Лоръл! Човек не навива ръкавите на рокля на Ив Сен Лоран за 1000 долара!
— Беше ми горещо, какво да направя?! — свива безгрижно рамене тя, а после се привежда и добавя шепнешком: — Не ми е приятно да ти казвам, Беки, обаче ще трябва да се измъкнеш колкото е възможно по-скоро!
— Толкова скоро?! — подскачам и поглеждам инстинктивно към китката си и едва тогава се сещам, че в този момент не нося часовник.
— Колата вече чака навън — продължава Лоръл. — Шофьорът е запознат с всички подробности и ще ви покаже къде точно да се явите на летището. За частните самолети процедурите са различни, но смятам, че всичко трябва да мине по вода. Ако все пак има някакви проблеми, веднага ми звънни! — Привежда се още повече към мен, а аз поглеждам крадешком към Дани, който се преструва, че не ни слуша. Лоръл допълва: — Ще пристигнете навреме в Англия, не се притеснявай! И ще имате достатъчно нреме за всичко! Искрено се надявам, че всичко ще се нареди!
Вдигам ръка и я прегръщам.
— Лоръл, страхотна си! Направо не знам как да ти се отблагодаря!
— Беки, това е нищо, повярвай ми! След всичко, което ти направи за мен, можеше да имаш и десет самолета, ако искаш! — Връща ми прегръдкатаа, а после поглежда часовника си. — Най-добре върви да намериш Люк. А аз ще ви се обадя след няколко минути.
След като тя изчезва от полезрението ни, настъпва заинтригувана тишина. Накрая Дани пита:
— Беки, вярно ли разбрах, че става въпрос за частен самолет?
— Ами… да. Точно така.
— И вие ще летите с частен самолет, така ли?
— Да — отговарям, като се старая да звуча безгрижно. — Точно така. Това е сватбеният подарък на Лоръл за нас.
— Значи тя е избрала частния самолет?! — престорва се на възмутен Дани. — Мамка му! Точно това си мислех да избера от вашия списък! Двоумях се между него и яйцеразбивачката…
— Идиот! Тя е президент на самолетна компания!
— Господи! Значи частен самолет. Е… и къде ще ходите? Или все още е голяма тайна? — пита спокойно. Гледам го как подръпва от цигарата си и внезапно усещам, че ме залива вълна от обич към него.
И осъзнавам, че искам не само да му кажа какво става в действителност.
Искам да го направя част от всичко това.
— Дани! — възкликвам внезапно. — Случайно да си носиш задграничния паспорт?
Минава известно време, докато открия Люк. Приклещен е в ъгъла от двама корпоративни финансисти и ме поглежда с благодарност, когато се появявам. Обхождаме огромната, претъпкана зала и си вземаме довиждане с всички, които познаваме, като същевременно им благодарим за присъствието. Ако трябва да бъда честна, тази работа не ни отнема особено много време.
Накрая се приближаваме към главната маса и прекъсваме Елинор колкото е възможно по-дискретно.