— Значи успяхте — хили ми се Сузи. — Браво на теб, Беки!
— Сузи тъкмо ми показва вашата наследствена булчинска рокля, госпожо Би — отбелязва Дани и повдига вежди по посока на мен. — Тя е… хммм… доста уникална.
— Тази рокля е оцеляла през какви ли не изпитания! — изтъква поласкана мама. — Мислехме, че няма да стане нищо от нея, обаче от кафето няма и следа!
— Истинско чудо! — влиза в тона й Дани.
— Даже точно тази сутрин малкият Ърни се опита да хвърли ябълково пюре върху нея…
— Така ли?! — възкликвам и поглеждам крадешком Сузи, която се изчервява.
— Но за щастие вече съм я сложила в найлон! — изтъква мама. Пипва роклята и разтърсва къдричките, а очите й леко се зачервяват. — Цял живот си мечтая за този миг! Моята дъщеря да облече булчинската ми рокля! Голяма глупачка съм, нали?!
— Изобщо не си глупачка! — прегръщам я топло аз. — Нали затова са сватбите!
— Госпожо Блумууд, Беки отдавна ми описа тази рокля — намесва се Дани. — И трябва да призная, че думите й изобщо не могат да се сравнят с истинското бижу! Но нали няма да имате нищо против, ако я пипна тук-таме?!
— Нищо подобно! Действайте! — дава му зелена улица мама, после си поглежда часовника и отбелязва: — Трябва да тръгвам. Все още ми остава да подредя онези букетчета по масите!
Когато вратата се затваря зад гърба й, Дани и Сузи се споглеждат.
— Окей — заявява Дани. — Сега кажи какво да правим с това нещо тук!
— Като начало, би могъл да свалиш ръкавите — отговаря Сузи. — И всички тези къдрички по горната част.
— Искам да кажа, каква част от нея искаме точно да запазим? — пита Дани и ме поглежда. — Беки, ти какво ще кажеш?
Не отговарям. Стоя пред прозореца и гледам навън. Люк и Анабел се разхождат из градината, склонили глави един към друг в задълбочен разговор. По-нататък мама обсъжда нещо с Джанис и посочва към разцъфналата череша.
— Беки? — обажда се отново Дани.
— Не я докосвай! — заявявам, като се обръщам към тях.
— Какво?!
— Казах да не я пипаш изобщо! — повтарям и се усмихвам, като зървам ужасената физиономия на Дани. — Остави я така, както си е!
До три без десет съм напълно готова. Облечена съм в подобната на наденичка булчинска рокля. Лицето ми е гримирано от Джанис в стил „Бляскава пролетна булка“, само че в малко по-умерен вариант благодарение на моята носна кърпичка и малко вода. На главата си нося венец от яркорозови карамфили, който мама е поръчала заедно с булчинския букет. Единственото що-годе стилно нещо върху мен са обувките ми на Кристиан Лубутен, които всъщност почти не се забелязват.
Обаче на мен не ми пука. Изглеждам точно така, както искам да изглеждам.
Вече ни направиха снимките пред разцъфналата череша, а мама си развали своя грим в стил „Лятна елегантност“, та се наложи да се освежи. А сега всички заминаха в църквата. Останали сме само аз и татко и чакаме да ни вземат.
— Готова ли си? — пита той, когато пред нашия вход измърква тихо и спира бял ролс-ройс.
— Мисля, че съм готова — отвръщам и усещам, че гласът ми потреперва.
Аз ще се омъжвам. Този път наистина ще се омъжвам!
— Смяташ ли, че постъпвам правилно? — питам татко къде на шега, къде на истина.
— Да, смятам — отвръща татко, поглежда се в огледалото в коридора и оправя за последен път копринената си вратовръзка. — Спомням си, че когато за първи път видях Люк, казах на майка ти: „Този ще издържи докрай с Беки!“ — Среща погледа ми в огледалото и добавя: — И се оказах прав, нали, скъпа?! Издържа с теб, нали?
— Не съвсем — ухилвам се аз. — Но… се справя.
— Хубаво — усмихва се татко. — Вероятно това е единственото, на което може да се надява.
Шофьорът звъни на звънеца и когато отварям вратата и се втренчвам в лицето пред себе си, направо не мога да повярвам — това е старият ми инструктор по кормуване — Клайв!
— Клайв, здрасти! Как си?
— Беки Блумууд! — възкликва той. — Никога не бих го повярвал! Беки Блумууд се жени! Тогава успя ли все пак да си вземеш изпита?
— Ами… накрая да.
— Кой би си помислил! — възкликва отново Клайв и клати невярващо глава. — Тогава, като се прибирах вкъщи, казвах на жената: „Ако това момиче вземе шофьорския изпит, значи аз съм пържено яйце!“ А после, разбира се, когато се вземат предвид…
— Както и да е.
— Онзи изпитващ тогава каза, че никога през живота си не е виждал нещо подобно! Бъдещият ти съпруг виждал ли те е как шофираш?
— Да.
— И все още иска да се ожени за теб?
— Да! — срязвам го аз.
Ама този човек не си ли дава сметка, че днес е моят сватбен ден?! Не би трябвало да ми се припомня за някакви тъпи изпити, на които съм се явявала преди цяла вечност.