— Е, ще се качваме ли в колата? — намесва се тактично татко. — Здравей, Клайв! Приятно ми е отново да те видя!
Тръгваме по алеята и когато стигаме до колата, аз се обръщам назад, за да погледна нашата къща. Защото, когато отново я видя, вече ще бъда омъжена жена. Поемам си дълбоко въздух и пристъпвам в колата.
— Сприии! — достига до нас нечий глас. — Беки, веднага спри!
Замръзвам ужасена, с единия крак в колата. Какво става? Кой е разбрал?! И какво точно е разбрал?!
— Не мога да ти позволя да продължиш с тази работа!
Какво! Ама в това няма никакъв смисъл! Том Уебстър, съседчето, се носи презглава към нас в официалния си костюм. Какво смята, че прави този човек? В момента би трябвало да бъда в църквата и да разпределя гостите!
— Беки, не мога да стоя отстрани и да гледам как се омъжваш! — изрича бездиханно той и се отпуска върху ролс-ройса. — Това може да се окаже най-голямата грешка в твоя живот! Не си го обмислила внимателно!
Боже, господи!
— Напротив, обмислила съм го! — изрязвам го аз и се опитвам да го изместя от пътя си. Обаче той ме сграбчва за рамото.
— Снощи ме осени тази мисъл! Ние принадлежим един на друг! Ти и аз! Само си помисли, Беки! Познаваме се, откакто се помним. Израснахме заедно. Може би ни трябваше известно време, докато осъзнаем истинските си чувства един към друг… но не заслужаваме ли да им дадем още един шанс?!
— Том, аз нямам никакви чувства към теб! И след две минути трябва да се омъжа! Така че, би ли, се дръпнал от пътя ми, ако обичаш?
— Изобщо не си даваш сметка в какво се забъркващ! Нямаш никаква представа какво всъщност представлява бракът! Беки, отговори ми честно! Представяш ли си да прекараш остатъка от живота си с Люк? Ден след ден, нощ след нощ? Часове след безкрайни часове?
— Да! — избухвам, вече изгубила търпение. — Представям си! Много обичам Люк и наистина искам да прекарам остатъка от живота си с него! Том, струваше ми много проблеми, тревоги и усилия, за да стигна до този момент. Много повече, отколкото си представяш. И ако не ми се махнеш веднага от пътя и не ме оставиш да стигна навреме за сватбата си… ще те убия!
— Том — намесва се татко, — мисля, че отговорът й е „не“.
— О! — млъква като попарен Том. — Ами… добре. — Свива притеснено рамене и добавя: — Извинявай!
— Никога не си се славел с добър подбор на момента, Том Уебстър — вметва подигравателно Клайв. — Спомням си първия път, когато се качи на Околовръстното — едва не уби и двама ни!
— Няма нищо. Никой не е пострадал. Сега вече можем ли да тръгваме? — обаждам се аз, влизам в колата, оправям си роклята, а татко сяда до мен.
— Значи ще се видим там, така ли? — обажда се тъжно Том и аз вдигам отчаяно очи към небето.
— Том, искаш ли да те закараме до църквата?
— Ами, благодаря. Би било страхотно. Здрасти, Греъм! — казва неловко той на баща ми, когато се намъква. — Извинявай за случилото се.
— Няма нищо, Том — казва баща ми, като го потупва по гърба. — Всички си имаме своите моменти. — И ми прави физиономия над главата му, а аз едва успявам да потисна изкискването си.
— Така. Всички ли сме готови вече? — пита Клайв, като се обръща назад. — Някакви последни сърдечни желания? Някакви последни обяснения в любов? Някакви последни ненавременни завои?
— Не! — отсичам аз. — Няма нищо друго! Хайде вече да потегляме!
Когато пристигаме пред църквата, камбаните бият, слънцето грее, а двама позакъснели гости бързат да влязат. Том отваря вратата на колата и без да се обръща, се втурва напред. Аз пък започвам да си оправям шлейфа пред възхитените погледи на минувачите.
Господи, много е хубаво да бъдеш булка! Преживяването определено ще ми липсва!
— Готови ли сме? — пита татко, като ми подава букета.
— Да, така мисля — ухилвам му се аз и поемам протегнатата му ръка.
— Късмет! — пожелава ни Клайв, а после кимва. — Имате още няколко закъснели.
Пред църквата спира черно такси и вратите се отварят рязко. Зяпвам невярващо, като се питам дали това е Майкъл, който излиза оттам, все още във вечерния си костюм от „Плаза“. Той протяга ръка и в следващия момент на тротоара цъфва и Лоръл, все още с навити ръкави на роклята на Ив Сен Лоран.
— Не закъснявай заради нас! — виква тя. — Все ще си намерим някое местенце.
— Ама… какво правите вие тук, по дяволите?!
— Внимавай как се изразяваш! — прави ми забележка Клайв.
— Какъв смисъл има да контролираш стотина частни самолета, щом не можеш да летиш където си поискаш?! — изтъква Лоръл, когато се приближава, за да ме прегърне. — Изведнъж решихме, че искаме да те видим как се омъжваш!