Мисля, че толкова щастлива никога не съм била през целия си живот.
— Е — отбелязва Люк, отпуска се на лакти и се вторачва в притъмняващото небе над нас, — успяхме!
— Да, успяхме. — Венецът ми започва да се разпада над едното ми око, така че аз го свалям внимателно от главата си и го поставям на тревата. — При това без пострадали.
— Знаеш ли, имам чувството, че последните няколко седмици са ми като някакъв странен сън. Живеех си в някакъв мой, затворен свят, без да си давам сметка какво става в истинския живот. — Поклаща глава и добавя: — Май тогава почти прекрачих границата.
— Почти ли?
— Добре де, наистина прекрачих границата. — Обръща се към мен и аз виждам тъмните му очи, проблясващи от отразената от палатката светлина. — Дължа ти страхотно много неща, Беки!
— Нищо не ми дължиш — отвръщам изненадано. — Вече сме женени. Нали знаеш — всичко е… обща сметка.
Откъм къщата до нас достига някакъв шум! Обръщам се и виждам татко как товари куфарите ни в колата. Всичко е готово за нашето тръгване.
— Аха! — проследява погледа ми Люк. — Нашият прословут меден месец! Позволено ли ми е да знам къде точно отиваме или все още е строга тайна?
Стомахът ми отново се преобръща. Настъпи моментът. Последната точка от моя велик план. Последната черешка на тортата.
— Окей — започвам и си поемам дълбоко дъх, — ето как стоят нещата. В последно време мислих много за нас, Люк. За това, че се женим, за това къде ще живеем. Дали да останем в Ню Йорк или не. Изобщо — какво да правим. — Правя пауза, за да подредя мислите си. — И си дадох сметка, че още не съм в състояние да се установя завинаги някъде. Том и Луси се опитаха да се установят много рано и виж какво стана с тях! Малкият Ърни го обожавам, но като видях какво преживя Сузи заради него… Това ме накара да си дам сметка, че още не съм готова и за бебе. Поне засега… Люк, има толкова много неща, които не съм правила. Никога не съм пътувала. Никога не съм виждала света. Нито пък ти.
— Живяхме в Ню Йорк — изтъква Люк.
— Ню Йорк е страхотен град и аз наистина го харесвам. Обаче има и други страхотни градове, по целия свят. Искам да видя и тях. Сидни, Хонконг… Пък и не само градове! — Разтварям ръце. — Реки… планини… всички красиви гледки по света…
— Ясно — прекъсва ме усмихнато Люк. — И така, като стесним всичко това до нашия меден месец…
— Добре де — преглъщам уплашено, — ето какво направих. Осребрих всички сватбени подаръци, които получихме в Ню Йорк. Всичките тъпи сребърни свещници, чайници и други подобни. И после… купих за нас два билета за първа клас за околосветско пътешествие.
— Околосветско пътешествие ли?! — Тук Люк вече изглежда наистина шашнат. — Ти сериозно ли говориш?
— Ами да! Околосветско пътешествие! Можем да го удължим толкова, колкото си искаме. Минимум три седмици, а максимум… — Тук го поглеждам, изпълнена с надежда. — … година!
— Година?! — втренчва се в мен Люк. — Сигурно се шегуваш!
— Не, не се шегувам! Казах на Кристина, че може да се върна, може и да не се върна в „Барнис“. И тя каза, че няма никакви проблеми. Дани ще събере всички неща от апартамента ни и ще прибере кашоните на склад…
— Беки — клати глава Люк, — идеята е много хубава. Но аз не мога просто да си нарамя багажа и…
— Напротив, можеш! Можеш! Всичко е уредено! Майкъл ще държи под око нюйоркския офис. Лондонският офис и без това се управлява от само себе си. Люк, можеш да го направиш! Всички смятат, че няма проблеми!
— Всички ли?
Започвам да изброявам на пръсти:
— Твоите родители… моите родители… Майкъл… Лоръл… Клайв, старият ми инструктор…
Люк ме прекъсва:
— Клайв, старият ти инструктор?!
— Добре де, той няма значение. Обаче всички други, чието мнение уважаваш. Всички смятат, че се нуждаеш от почивка. Работиш толкова много, от толкова дълго… — Привеждам се към него и добавям: — Люк, това е перфектният момент да го направим! Докато сме още млади. Преди да дойдат децата. Просто си представи — двамата, обикаляме си из света… Виждаме удивителни гледки… Научаваме разни неща за различни култури…
Мълчание. Люк се е вторачил в земята, със смръщена физиономия.
— Значи си говорила с Майкъл — казва накрая. — И той наистина няма нищо против да…
— Даже повече от това! Писнало му е да живее в Ню Йорк, без да прави нищо друго, освен да се разхожда за здраве! Люк, той самият изтъкна, че дори и да не се съгласиш на това пътешествие, ти имаш нужда от дълга почивка. Имаш нужда от пространство, в което да започнеш да дишаш!
— Цяла година — почесва се Люк. — Това е нещо повече от почивка.