— Готова ли си, Беки? — провиква се пак Сузи.
— Чакай малко! — извиквам. — Тук няма достатъчно хора! Нали трябва да сме много момичета наоколо?!
Чувствам се толкова глупаво, стъпила на това хълмче, съвсем сама. Ама Сузи наистина бърка по този въпрос! Като че ли не е присъствала на никаква друга сватба до този момент…
— Сузи, чакай! — викам пак, но вече е прекалено късно.
— Хващай! — изревава тя. — Дръъъж!
Букетът прави огромна парабола във въздуха и се налага да подскоча, за да го хвана. Той е много по-голям и тежък, отколкото очаквах. В продължение на няколко секунди го гледам втренчено, изпаднала в транс — отчасти щастлива и отчасти бясна заради своеволието на Сузи.
Но после погледът ми идва на фокус. И виждам вътре мъничкото пликче, на което пише: „За Беки.“
Пликче, адресирано до мен в булчинския букет на Сузи?…
Вдигам объркано поглед към приятелката си и виждам как тя ми кима с блеснали очи по посока на пликчето.
Отварям картичката с треперещи пръсти. Вътре има и нещо големичко… Но това е…
Това е пръстен, обвит в памук! Има и послание с почерка на Люк и там пише…
Там пише: „Ще се…“…
Втренчвам се невярващо, като се опитвам да се овладея, обаче всичко около мен се завърта, а кръвта започва да пулсира бясно в главата ми.
Оглеждам се замаяно и ето го — към мен върви Люк. Проправя си път между хората. Изражението му е сериозно, но очите му излъчват топлота.
— Беки — започва той, когато стига до мен и дочувам как всички наоколо млъкват и си поемат дъх в очакване. — Ще се…
— Да! Дааааааа! — достига до ушите ми радостен възглас и разцепва въздуха. Едва тогава си давам сметка, че е излязъл от моето гърло. Боже, толкова съм завладяна от чувства, че гласът ми даже не звучи като моя. Ако трябва да бъда честна, прилича ми по-скоро като…
Маминият.
Направо не мога да повярвам.
Извъртам се бясно на пети и я виждам как си запушва ужасено устата.
— Извинявай! — прошепва тя и през тълпата се донасят вълни от смях.
— Госпожо Блумууд — изрича Люк, а очите му се смеят, — за мен ще бъде чест! Но доколкото знам, вие вече сте заета!
После отново извръща поглед към мен.
— Беки, ако трябва да чакам пет години, ще чакам. Или осем. Или дори десет. — Млъква и аз си давам сметка, че наоколо се е възцарила такава тишина, че с нож да я режеш. Единственият шум е от лекия порив на вятъра, разнасящ нападалите по земята конфети. — Но смея да се надявам, че някой ден — за предпочитане по-рано, отколкото по-късно — ще ми окажеш честта да станеш моя съпруга!
Гърлото ми се е стегнало така, че не мога да изрека и думица. Затова само успявам да кимна и Люк поема ръката ми. Разтваря пръстите ми и измъква оттам пръстена. Сърцето ми бие като лудо. Люк иска да се ожени за мен! Очевидно е планирал това много отдавна. И го е запазил в пълна тайна!
Поглеждам пръстена и очите ми се насълзяват от щастие. Това е стар диамантен пръстен, със златен обков във формата на нокти на хищна птица. Никога досега не съм виждала нещо подобно. Прекрасен е!
— Може ли?
— Да — едва успявам да прошепна и наблюдавам безсилно как Люк ми поставя пръстена. После отново ме поглежда. Очите му излъчват такава нежност, каквато не съм виждала никога досега. Целува ме и тълпата избухва във възторжени крясъци.
Направо не мога да поврявам! Вече съм сгодена!
Три
Добре де, може и вече да съм сгодена, обаче не смятам да позволя на този факт да ме главозамае.
В никакъв случай!
Знам, че някои момичета буквално се побъркват, втурвайки се да подготвят най-грандиозната сватба във вселената и престават да мислят за каквото и да било друго. Обаче аз не съм от тях! Не възнамерявам да позволя на това нещо да превземе живота ми! Така де, дайте първо да си изясним приоритетите! Най-важното нещо в една сватба не е нито роклята, нито обувките, нито булченският букет, нали така?! Най-важното нещо е фактът, че даваш обещание за обвързване за цял живот. Сватбата е най-висшата форма на клетва за вярност един към друг.
Ръката ми, поднасяща овлажняващия крем към лицето ми, се заковава насред пътя си и аз се втренчвам в отражението си в огледалото в моята детска стая.
— Аз, Беки… — промърморвам с тържествен тон, но се поправям: — Аз, Ребека, вземам теб, Люк…
От тези толкова древни думи направо те побиват тръпки, не мислите ли?
— Да бъда твоя… мой… съпруг… В добро, в богатство…
Прекъсвам и се смръщвам озадачено. Май не ми звучи особено добре. Но нищо, докато наближи моментът, ще го науча. Клетвите са най-важното в една сватба, ето това е! Не е необходимо да се изсилваме чак толкова! Само една простичка, елегантна церемония. Без излишни изсилвания, без превземки. Така де, Ромео и Жулиета са минали и без голяма сватба със захаросани бадеми и воловани, нали?!