— Така ли? Какво? — отвръщам аз, като заставам леко нащрек. Междувременно мама оставя кафеварката, която току-що беше вдигнала.
Джанис си поема дълбоко дъх и изстрелва:
— За мен ще бъде огромно удоволствие да ти направя грима за сватбата! На теб, както и на всички гости!
— Джанис! — възкликва щастливо майка ми. — Колко мило от твоя страна! Представи си го само, Беки, миличка! Професионален грим!
— Ами… фантастично!
— На курса научих толкова много неща — всички трикове на занаята! Имам си цял каталог със снимки, които можете да разгледате и да си изберете онова, което искате! Даже го нося със себе си! Ето, вижте! — И Джанис отваря папката, която носи, и започва да прелиства ламинираните снимки на жени, които изглеждат гримирани по-скоро през седемдесетте. — Вижте, това тук се нарича „Прекрасна принцеса“ — за по-млади лица — започва да нарежда с все по-нарастващ ентусиазъм съседката. — Е, това тук пък е „Бляскава пролетна булка“, с допълнителен слой водоустойчива спирала! … Или пък стил „Клеопатра“, ако предпочиташ по-драматично лице!
— Страхотно! — прошепвам аз. — Може би ще ги разгледам по-подробно, когато наближи времето…
За нищо на света няма да позволя на Джанис да ме направи на клоун!
— И сигурно ще помолиш Уенди да ти направи тортата, нали? — обръща се Джанис към мама, която точно в този момент й поднася кафето.
— Естествено — кимва мама, а на мен обяснява: — Нали си спомняш Уенди Принс, която живее на Мейбъри авеню, онази, дето направи тортата за пенсионирането на баща ти, с косачката отгоре? Боже, какви неща твори само тази жена с шприца си!
Спомням си отлично въпросната торта. Глазурата беше в отровнозелено, а прословутата косачка бе изработена от боядисана кибритена кутийка. През боята й даже още се виждаше надписа на марката „Суон“.
— Видяхте ли, че тук също има няколко прекрасни сватбени торти? — изричам предпазливо и побутвам към тях списание „Булки“. — Правят ги в специална сладкарница в Лондон. Нищо не ни пречи да ги разгледаме.
— Но, миличка, налага се да помолим Уенди! — изписква мама. — Тя ще бъде съкрушена, ако я пренебрегнем! Нали знаеш, че съпругът й наскоро получи удар? Единственото, което я крепи в живота, са захарните й рози!
— Добре де — отвръщам и оставям списанието с огромно чувство за вина. — Нямах никаква представа. Ами… добре тогава. Сигурна съм, че ще бъде много хубава.
— Ние бяхме много доволни от сватбената торта на Том и Луси — въздъхва Джанис. — Даже запазихме най-горния пласт за първото кръщене… Нали знаете, че в момента младите са у дома? На всяка цена ще наминат, за да ви поднесат най-добрите си пожелания. Убедена съм, че ще го направят! Можете ли да повярвате, че са женени вече от година и половина?!
— Толкова много ли мина? — отбелязва учтиво мама, отпива от кафето си и пуска тъничка усмивка.
Сватбата на Том и Луси е все още отворена рана за нашето семейство. Вярно, Джанис и Мартин си ги обичаме и никой не би си изкривил сърцето да каже нещо лошо за тях, обаче снаха им Луси е друг въпрос — никой от нас не си пада особено по нея.
— Има ли вече някакви признаци те да… — започва мама и прави лек евфемистичен жест, — да се превърнат в истинско семейство? — Последното го добавя шепнешком.
— Засега не — отговаря Джанис и усмивката й избледнява. — Двамата с Мартин предполагаме, че сигурно искат първо да се порадват един на друг. Те са толкова щастлива млада двойка! Направо не могат да откъснат очи един от друг! А и Луси, разбира се, има кариера и…
— Вероятно си права — прекъсва я съчувствено мама. — Макар че не е за препоръчване да се чака прекалено дълго.
— Да, знам го много добре — съгласява се Джанис. И двете като че ли по команда се извръщат към мен и ме поглеждат многозначително.
Трябва ми известно време, за да схвана какво имат предвид.
Но аз съм сгодена само от един ден, за Бога! Я ме оставете на мира!
Решавам да избягам в градината и да се поразходя малко, докато си пия кафето. Снегът вече е започнал да се топи и тук-таме прозира зеленото на моравата, както и по някое клонче от розовите храсти. Докато вървя бавно по чакълената пътека, си мисля колко е хубаво да съм отново в типична английска градина, въпреки студа. В Манхатън изобщо няма подобни градини. Има само един Сентрал Парк и няколко площадчета с цветни лехички. Но там никъде не можеш да видиш истинска английска градина, с моравите й, дърветата й и изобилието й от цветя!
Стигам до беседката с розите и се обръщам назад към къщата, като се опитвам да си представя как ли ще стои тук една сватбена палатка, когато внезапно откъм съседната градина до слуха ми достига някакъв шум. Казвам си, че сигурно е Мартин и тъкмо се каня да надникна, за да го поздравя, когато през заснежения двор дочувам млад женски глас да крещи: