— Това тя ли е?! — прошепва изумено мама, докато подаваме палтата си. — Божичко! Та тя е много… млада!
— Изобщо не е млада! — промърморвам в отговор аз. — Доста са й помогнали, за да изглежда така.
Мама ме поглежда напълно неразбиращо, но след няколко секунди й просветва.
— Да не би да искаш да кажеш, че… си е правила лифтинг?!
— И не само веднъж! Така че, по-добре не отваряй тази тема! Разбрахме ли се?
Двете стоим и чакаме татко да си подаде и своето палто и аз виждам как мозъкът на мама щрака ли, щрака — опитва се да смели тази нова за нея информация, старае се да я напасне някак си в картинката.
— Горката жена! — изрича най-неочаквано. — Сигурно е кошмарно да се чувстваш толкова несигурна в себе си! Това е то да живееш в Америка — от мен да го знаеш!
Когато се приближаваме към софата, Елинор вдига глава и устата й се разтяга с около три милиметра — нейната версия на човешка усмивка.
— Добър ден, Ребека. И поздравления във връзка с вашия годеж! Изключително неочаквано.
Това пък какво трябваше да означава?
— Много благодаря! — отвръщам аз, като се насилвам да се усмихна. — Елинор, бих искала да ти представя моите родители — Джейн и Греъм Блумууд.
— Много ми е приятно! — казва татко и подава ръка с широка усмивка.
— Греъм, стига си се церемонил толкова! — възкликва мама. — Нали вече ще станем едно семейство! — И преди да успея да я спра, тя обгръща изумената Елинор в топла прегръдка. — Толкова се радваме да се запознаем с теб, Елинор! Люк ни разказа всичко за теб!
Когато се отдръпва от нея, виждам, че е измачкала яката на Елинор и едва се сдържам да не се разхиля.
— Не е ли великолепно! — продължава си мама, докато сяда. — Много величествено! — Оглежда се със светнал поглед. — Е, какво ще си поръчаме сега? Една чаша хубав чай или нещо по-силничко, за да отпразнуваме случая?
— За мен чай моля — прошепва Елинор. — Люк…
— Аз ще отида да поръчам — казва Люк и веднага скача на крака.
Господи, мразя начина, по който той започва да се държи, когато е около майка си! Обикновено е много силен и самоуверен. Но пред Елинор започва да се върти на пръсти, сякаш тя е директор на някоя огромна мултинационална компания, а той — прост чиновник. Даже още не ми е казал „Здравей“!
— Мила Елинор — започва мама, — донесла съм ти нещичко. Видях тези неща вчера и просто не можах да им устоя!
И изважда от чантата си пакетче, увито в позлатена хартия, след което го подава тържествено на Елинор. Малко сковано Елинор го разопакова и изважда отвътре син бележник с меки кожени корици, върху който с красиви калиграфски букви блести сребристият надпис „Неговата майка“. Тя се вторачва в него, сякаш мама й е подарила умрял плъх.
— Аз имам същия! — изрича триумфално мама. Бръква отново в чантата си и измъква оттам другия бележник от серията — „Нейната майка“, в розово. — Наричат се „Комплекти на майките за планиране“. Има място да си напишем менюто за обеда, списъка на гостите… идеи за цветовото оформление… а тук има дори пластмасово джобче за часовниците, за да координираме действията си! Тази страница пък е за идеи… Аз вече съм си нахвърлила няколко, но ако ти желаеш да допринесеш с нещо… или ако има някакво конкретно ястие, на което държиш… Най-важното е, че ние много ще се радваме и ти да се включиш, колкото ти е възможно. — Потупва успокоително ръката на Евднор. — Всъщност, ако нямаш нищо против, би могла да ни погостуваш малко, за да се опознаем по-добре…
— Опасявам се, че графикът ми е запълнен до край — изрича Елинор с ледена усмивка и точно в този момент се появява Люк, размахващ мобифона си.
— Чаят ще пристигне всеки момент. Освен това… току-що имах едно доста приятно телефонно обаждане. — Оглежда се, едва сдържащ усмивката си. — Заковахме банка „Нортуест“! Те са вече наши клиенти! Ще се заемем с промоцията на нов търговски отдел! Очертава се голяма сделка!
— Люк! — възкликвам аз. — Но това е чудесно!
Люк ухажва тази банка „Нортуест“ вече цяла вечност. А едва миналата седмица ми призна, че се опасява да не са ги изгубили — някаква друга агенция май им ги е била измъкнала изпод носа. И затова новината е действително страхотна!
— Браво на теб, Люк! — поздравява го татко.
— Това е приказно, скъпи! — включва се и мама.
Единственият, който не казва нищо, е Елинор. Тя дори не му обръща внимание, а търси нещо в чантата си от „Хермес“.
— Какво ще кажеш за това, Елинор? — обръщам се нарочно към нея аз. — Новината е много добра, нали?