Наистина съм се видяла в чудо какво да правя с Люк и тази негова майка! От една страна, смятам, че трябва да бъда искрена по въпроса. Би трябвало да му кажа колко неудобно ни е накарала да се чувстваме и че мама понесе най-голяма част от удара. Но проблемът е в това, че колкото пъти да съм се опитвала да бъда искрена с Люк по отношение на неговата майка, той задължително е вдигал феноменален скандал. А аз изобщо не желая да предизвиквам скандали, особено сега, когато сме сгодени и всичко е толкова божествено щастливо.
Защото, като изключим Елинор, всичко се развива прекрасно. И за да го докажа, в самолета на връщане за Ню Йорк направих един тест, който прочетох в „Сватби и дом“. Тестът бе озаглавен „Готови ли сте за брак?“. И двамата с Люк изкарахме максималния брой точки! Тълкуванието беше следното: „Поздравления! Вие сте отдадена един на друг, влюбена двойка, способна да се справи с всичките си проблеми. Каналите за комуникация са отворени между вас и вие предпочитате да решавате съвместно преобладаващата част от въпросите в ежедневието си.“
Добре де, може и да съм поизлъгала тук-таме. Например на онзи въпрос: „Коя част от вашата сватба очаквате с най-голямо нетърпение?“, на мен повече ми се искаше да отговоря с (а) — „Избора на булченските ми обувки“, обаче после видях (в) — „Да дам клетва за вярност за цял живот“, което носеше десет точки, докато подточка „а“ носеше само две.
Но, от друга страна, съм убедена, че всеки хвърля по някой поглед и към резултатите, преди да започне да отговаря. Така че няма начин да не са взели под внимание и този фактор!
Поне не отговорих с подточка „г“ — „Десерта“ (Нула точки).
— Беки?
Прибрахме се в нашия апартмент преди около час и сега Люк преглежда пощата.
— Нали не си виждала онова извлечение от общата ни банкова сметка? Май ще трябва да им звънна, за да проверя какво става?
— Напротив, виждала съм го. Извинявай, но в тази суматоха съвсем забравих да ти кажа.
Поемам забързано към спалнята и измъквам въпросното банково извлечение от тайното му скривалище, усещайки, че ударите на сърцето ми се учестяват.
Сега, като стана въпрос за това, си спомням, че в онзи тест имаше и финансови въпроси. Мисля, че отбелязах (б) — „Начинът, по който харчим, е доста сходен, затова парите никога не са проблем между нас“.
— Заповядай — казвам безгрижно, като му подавам листа.
— Просто не мога да разбера защо непрекъснато превишаваме лимита си! — разсъждава на глас Люк. — Не е възможно домакинските ни разходи да се увеличават непрекъснато! — Вторачва се в страницата, която обаче е покрита с тлъсти бели капки. — Беки, защо това извлечение е зацапано с коректор?
— Боже мой! — изричам с пълен с разкаяние глас. — Много съжалявам! Коректорът беше там и аз премествах някакви книги и той просто… се прекатури…
— Но той почти не може да се разчете!
— Така ли? — възкликвам с най-невинна физиономия. — Боже, какъв срам! Е, няма значение. Случват се такива неща… — Тъкмо се каня да му измъкна листа измежду пръстите, когато очите му внезапно се ирисвиват.
— Я, чакай, чакай! Тук да не би да пише… — И започва да чегърта с нокът капките от коректора и о, ужас! — една голяма капка внезапно се отлепва и пада!
Да го вземат мътните! Трябваше да използвам кетчуп — както направих миналия месец!
— Аха, Миу Миу! Така си и знаех! Беки, какво прави този продукт на Миу Миу в това банково извлечение?! — Той продължава да чегърта и коректорът започва да се рони от листа като сняг.
Ужас! Господи, моля те, нека да не види…
— „Сефора“… и „Джоузеф“… Нищо чудно, че все сме на червено! — Поглежда ме разгневено и отбелязва: — Беки, тази обща сметка е за домакински разходи, а не за поли от Миу Миу!
Окей. Настъплението е най-добрата отбрана.
Скръствам предизвикателно ръце пред гърди и вирвам брадичка.
— Така значи, една пола не може да се причисли към домакинските разходи, а?! Това ли искаш да ми кажеш?!
Люк ме поглежда стреснато, след което отсича:
— Да, точно това искам да ти кажа!
— Значи ето къде ни бил проблемът! Защо не вземем първо да си изясним дефинициите, а?!
— Виждам накъде биеш — казва Люк след кратка пауза, а устните му помръдват в лека усмивка. — Държиш да ме убедиш, че ти би класифицирала полата от Миу Миу в графа „домакински разходи“.
— Ами аз… да, точно така бих направила. Нали тя остава в дома, а, не е ли така?!
Май започвам да навлизам в твърде опасна територия…
— Освен това — бързам да продължа, — така стоят нещата. Пък и какво значение има в коя графа я класифицирам?! Какво значение има кое в коя графа се поставя изобщо?! Ние имаме здравето си, имаме се един друг, имаме… красотата на живота. Това са истинските неща, които имат значение! Не парите! Не и банковите сметки! Не и тези скучни, унищожаващи душата детайли! — Махвам величествено с ръка, чувствайки се така, сякаш изнасям реч по повод връчването на „Оскар“. — Ние сме на тази планета за прекалено кратък срок, Люк! Прекалено малко време ни е отредено тук. И когато накрая направим равносметка, кое ще натежи? Някакво число на листче хартия или любовта между двама души? Кое е по-важно: да знаеш как са балансирани няколко безсмислени цифри или да си сигурен, че си бил такъв, какъвто си искал да бъдеш?!