Направо не мога да повярвам колко наглост има на този свят! Нали именно тази жена се опита да унищожи компанията на Люк?! Нали именно тя основа конкурентна компания за връзки с обществеността, която после се провали?! Нали именно тя изгуби вичките пари на своя приятел — и доколкото ми е известно, е трябвало да бъде спасявана от затвора с гаранция, която е платило татенцето й!
А сега се държи така, като че ли тя е победителят!
Преглъщам на сухо няколко пъти, като се опитвам да измисля подходящ отговор на тази кучка. Убедена съм, че струвам много повече от Алиша. И би трябвало да се овладея и да отговоря мъдро и остроумно. Обаче не знам защо това просто не се получава…
— Аз също живея вече в Ню Йорк — дърдори безгрижно тя. — Така че очевидно ще се видим отново, Може би ще ми продадеш обувки някой път. — Даравя ме с победоносната си покровителствена усмивка, нарамва наперено чантата си от „Шанел“ и излиза важно-важно от магазина.
Когато тя се изгубва, настъпва гробовна тишина.
— Но коя беше тази, за Бога?! — изрича накрая Лоръл, която се е измъкнала от пробната ми, наполовина облечена, без да я усетя.
— Това е… Алиша Дългокраката кучка — отвръщам в полузамаян транс аз.
— По-точно казано — Алиша Дебелогъзата кучка — отсича Лоръл. — Винаги съм казвала, че няма по-голяма кучка от английската кучка! — Прегръща ме съчувствено и добавя: — Не се притеснявай за нея. Която и да е тя, просто ти завижда!
— Благодаря ти — отвръщам и разтривам слепоочията си в опит да си събера мислите. Но все още се чувствам като човек, преживял боен стрес. Никога не съм си мислела, че някога отново ще зърна тази кучка Алиша.
— Беки, много съжалявам! — обажда се и Ерин, когато Лоръл се връща в моята пробна. — Нямах никаква представа, че двете с Алиша се познавате!
— Аз пък нямах никаква представа, че тя ти е клиентка!
— Не се появява много често — смръщва се колежката ми. — Честно да ти призная, никога не съм срещала такъв вечно недоволен човек! Както и да е. Какво се е случило между вас?
„Ами, почти нищо! — ще ми се да изкрещя. — Тя просто ме хвърли в разтворената паст на таблоидите и почти съсипа кариерата на Люк и се държеше с мен като истинска кучка още от първия миг, в който ме зърна! Нищо особено!“
— Разни неща в миналото — отвръщам на глас.
— Знаеш ли, че тя също е сгодена? За Питър Блейк. Потомствен богаташ.
— Нещо не ми е ясно — сбръчквам чело аз. — Тя не се ли омъжи миналата година? За един британец. Ед… някой-си.
— Така е! Но и не е така. Ама какво искаш да кажеш — че не си чувала историята ли?! — В този момент се появяват две клиентки, които разглеждат, затова Ерин снишава глас и продължава: — Сватбената церемония минала и вече започнал тържественият обяд. В този момент влиза Питър Блейк в ролята си на кавалер на една от поканените гостенки. Алиша нямала ни най-малка представа, че той щял да присъства на сватбата й, ала още в мига, в който разбрала кой е той всъщност, веднага си го нарочила! И така, двамата се разбъбрили, при това доста сърдечно, но… какво можела да стори горката Алиша вече? Нали току-що се била омъжила! — Лицето на Ерин вече свети от превъзбуда. — Но и това не било в състояние да я спре. Тя застанала пред свещеника и заявила, че иска анулиране на брака си!
— Какво, какво?!
— Да, чу ме правилно! Поискала анулиране на брака си! При това по време на тържествения обяд по случай собствената си сватба! Заявила, че бракът не е консумиран, затова не бил валиден. — Тук Ерин вече се разхилва неудържимо. — Можеш ли да повярваш, а?!
Аз също не съм в състояние да сдържа напиращия у мен смях.
— Честно да ти кажа, щом е замесена Алиша, мога да повярвам на всичко!
— Заявила освен това, че винаги получава онова, което иска. А въпросната сватба очевидно била истинска мечта. Обаче тя е типична булкодзила! Разбра ли, че е побъркала всички около себе си заради предстоящата сватба? Уволнила е де що цветари има в Ню Йорк, а организаторката на сватбата й окончателно е вдигнала ръце от нея. Кой е твоят сватбен организатор, между другото?
— Майка ми — отговарям аз и очите на Ерин се разширяват от недоумение.
— Майка ти е организатор на сватба ли?! Не знаех!
— Не, идиотче такова! — изхилвам се аз, вече значително развеселена. — Просто майка ми организира моята сватба. Вече всичко е под неин контрол.
— Аха, ясно — кимва колежката ми. — Е, това май доста улеснява нещата. Пък и ти успяваш да стоиш на разстояние от приготовленията.
— Именно. Пък и всичко се нарежда много лесно. Но ти все пак стискай палци! — допълвам и двете се разсмиваме.