— Вече обсъдих този въпрос с Люк.
— Така ли? Той нищо не ми е споменавал.
— Сигурно е забравил — отвръща Елинор и ме дарява със студена, елегантна усмивка. — Ще ви изпратя една дузина на вашия адрес, за да можете да поканите и ваши приятели. Става ли?
— Окей… става.
— Е, какво ще кажете за бутилка шампанско? Нали трябва да го празнуваме?
— Каква прекрасна идея! — изчуруликва Робин. — Винаги съм казвала, че ако човек не отпразнува сватбата си, какво друго да отпразнува тогава! — Намига ми усмихнато и аз й се усмихвам в отговор. Тази жена започва да ми харесва. Обаче все още нямам представа какво прави точно пгя тук.
— Аз… хммм… питах се, Робин — прокашлям се учтиво аз, — като каква си тук е нас? В професионалния си аспект ли?
— О, не! Не, не и не! — клати категорично глава Робин. — Това за мен не е професия! Това е призвание! Времето, което отдавам на… любовта, която влагам в работата си…
— Разбирам — кимвам аз, но поглеждам неразбиращо към Елинор. — Е, проблемът е в това, че аз… аз не съм особено убедена, че ще се нуждая от нечия помощ. Въпреки че е изключително любезно от твоя страна…
— Няма да се нуждаеш от помощ ли?! — изписква Робин, отмята глава и се залива в звънлив смях. — Та значи няма да се нуждаеш от помощ, а?! О, моля ти се! Имаш ли представа каква организация е необходима за едно сватбено тържество?
— Е, ами…
— Правила ли си го преди?
— Не, но…
— Много момичета мислят като теб — отбелязва Робин, като кимва. — И знаеш ли какво става с тях?
— Мммм…
— Става това, че накрая се разплакват точно над сватбената си торта, защото са прекалено стресирани, за да се наслаждават на мига! Искаш ли да бъдеш като тях?
— В никакъв случай! — изписквам ужасено.
— Добре. Естествено че не искаш! — И тя се обляга назад в стола си, като учителка, която най-сетне е накарала класа си да проумее колко прави две плюс две. — Ребека, аз съм тук, за да ти отнема стреса от плещите! Аз ще ти отнема главоболията, непосилните тичания, напрежението, което създава подобна ситуация… Ах, ето го и шампанското!
И докато сервитьорът ни налива шампанско в три тесни, дълги чаши, аз си казвам, че Робин вероятно е права. Вероятно никак не е лоша идеята някой да ти помогне. Въпреки че как точно ще координират действията си с мама…
— Аз ще стана твоята най-добра приятелка, Беки! — тъкмо казва Робин, като ме гледа възторжено. — Докато настъпи мигът на сватбата, аз ще те познавам по-добре от всеки друг около теб. Хората наричат методите ми неортодоксални. Но когато зърнат резултатите…
— Никой не може да се сравни с Робин в този град — намесва се Елинор, отпивайки от шампанското си, а самата Робин се усмихва срамежливо.
— Е, нека започнем от най-главното — отсича тя и вади от чантата си огромен бележник с кожена подвързия. — Значи сватбата е на 22-ри юни.
— Да.
— Ребека и Люк?
— Да.
— В хотел „Плаза“…
— Какво? — опулвам се срещу нея аз. — Не, не е там…
— Доколкото разбрах, и самата церемония, и приемът ще се състоят там, нали? — пита Робин и поглежда въпросително Елинор.
— Така смятам — отбелязва Елинор. — Така е много по-лесно.
— Извинете, но…
— Така. Значи церемонията е в терасовидната зала, нали? — продължава Робин и драска нещо в бележника си. — А самия прием ще бъде после в Балната зала. Да. Прекрасно! А колко…
— Ама чакайте малко! — прекъсвам я аз, като поставям ръка върху бележника й. — За какво изобщо говорите?
— За твоята сватба — отбелязва преспокойно Елинор. — За сватбата ти със моя син.
— В хотел „Плаза“! — изрича Робин със светнал поглед. — Няма нужда да ти казвам, надявам се, какъв късмет имаш, че получаваш датата, която ти искаш! За щастие един мой клиент избра друга дата, така че успях да заема веднага деня!
— Но аз няма да се омъжвам в хотел „Плаза“!
Робин отправя въпросителен поглед към Елинор и по лицето й се изписва тревога.
— Мислех, че вече си говорила с Джон Фъргюсън?
— Да, говорила съм — отговаря сухо Елинор. — Вчера говорих с него.
— Браво! Защото, както ви е известно, работим в изключително съкратени срокове! Сватба в „Плаза“, и то само след по-малко от пет месеца!… Някои от колегите ми в организаторския бранш веднага ще отсекат, че подобно нещо е невъзможно! Обаче аз не съм от тях! В никакъв случай! Веднъж организирах една сватба само за три дена! Три дена, представяте ли си?! Е, тя беше, разбира се, на плажа, така че нещата бяха малко по-различни, но…
— Какво искате да кажете с това, че всичко в „Плаза“ е резервирано? — намесвам се отново и се обръщам към Елинор. — Отлично знаеш, че сватбата ни ще бъде в Оксшот!