— Е, то… да де, нали знаеш… — Тъкмо се каня да отбележа, че всички си падат по малки саламчета, но тя пак ме прекъсва.
— Но бихме могли да направим, например, бар за хайвер, бар за стриди, маса със средиземноморски мезета, а защо не и за суши…
— Именно — преглъщам аз. — Звучи ми… много добре.
— А и самото пространство, разбира се, може да бъде организирано тематично, по твой избор — обхваща с жест тя огромната зала. — Можем да го трансформираме във венециански карнавал, средновековна бална зала… каквото ти подскаже въображението!
— А накрая достигаме до Голямата бална зала за величествения прием! — обявява междувременно господин Фъргюсън.
При тези думи той разтваря импозантните двойни врати и… Господи! Та това е най-величественото нещо, което някога съм виждала! Навсякъде блести в златно и бяло, таваните са високи до възбог, наоколо се виждат театрални ложи, а масите са подредени около огромен, полиран дансинг!
— Ето тук двамата с Люк ще откриете танците — въздъхва замечтано Робин. — Винаги съм казвала, че това е най-любимият ми момент от всяка сватба! Първият танц на младоженците!
Втренчвам се в блестящия паркет и виждам как двамата с Люк се носим в шеметен танц, наоколо светят свещници и всички ни съзерцават умилено.
И седем арфисти.
И Нюйоркската филхармония.
И хайвер… и стриди… и коктейли…
— Ребека, добре ли сте, скъпа? — изважда ме от моя транс господин Фъргюсън и аз улавям загрижения му поглед.
— Мисля, че е малко зашеметена — намесва се Робин и се засмива. — Прекалено много неща за един ден, нали?!
— Ами… да. Може би си права.
Поемам си дълбоко дъх и се извръщам за миг. Окей, нека не се превъзнасяме повече. Всичко това може и наистина да е доста лъскаво, обаче аз не възнамерявам да му се поддавам! Вече съм решила, че ще се омъжа в Англия — и точно това ще направя! И точка!
Само дето… Ама погледнете всичко това наоколо!…
— Ела да поседнеш малко! — предлага ми Робин и потупва един позлатен стол до себе си. — Така. Сега, давам си сметка, че от твоя гледна точка всичко това ти изглежда много далече във времето. Но истината е, че нямаме никакво време! Затова исках да поговорим за цялостните ти виждания относно сватбата. Какво ти подсказва фантазията? Какъв според теб е символът на истинската романтика? Много от моите клиентки твърдят, че това са Скарлет и Рет, или пък Джинджър и фред… — И ме поглежда с блеснал поглед, а химикалката й е застинала в очакване над бележника.
Това вече отива прекалено далече! Трябва да кажа на тази жена, че не възнамерявам да се омъжвам тук! Трябва да й кажа, че нишо няма да се случи тук — поне що се отнася до мен! Хайде де, Беки, връщай се към реалността!
— Аз…
— Да?
— Винаги съм харесвала края на „Спящата красавица“, когато двамата с принца танцуват заедно — чувам се най-неочаквано да изричам.
— Аха, балетът! — кимва одобрително Елинор.
— Не, всъщност, имам предвид… филмчето на „Уолт Дисни“.
— О! — Робин изглежда озадачена за момент. — Май ще се наложи да понаваксам в тази област. Хммм… дааа… И това би могло да послужи като идея…
И тя започва да си записва нещо в бележника, а аз прехапвам устната си отвътре.
Трябва да сложа край на всичко това! Хайде де! Кажи нещо най-сетне!
Но по някаква необяснима причина устата ми стои като залепена. Оглеждам се, обхващайки с поглед орнаментираните тавани, позлатата наоколо, проблясващите полилеи… Робин проследява погледа ми и ми се усмихва.
— Беки, знаеш ли, че имаш много голям късмет! — И стиска приятелски ръката ми. — Обещавам ти, че ще си прекараме страхотно на твоята сватба!
----------------------------------------------------------------------------
Мис Ребека Блумууд
Западна 11-та улица № 251, ап. Б
Ню Йорк
21 февруари 2002 г.
Скъпа мис Блумууд,
Благодаря Ви за писмото от 20 февруари.
Опасявам се, че не бих могъл да коментирам относно това дали една пола на Миу Миу може да се включи в графа „домакински разходи“.
Искрено Ваш:
Моля за Вашите виждания относно желанието Ви да бъдете препоръчана за пожизнен лорд извън някоя политическа партия и преди всичко как смятате да допринесете ефективно за работата на Камарата на Лордовете. Желателно е да приложите и автобиография, в която да докажете Вашите основни постижения, както и да обобщите специфичните си умения, жизнен и професионален опит.