— Наистина ли?!
— Аха! Толкова се вълнувам, че направо нямам търпение да ти покажа!
И тя отваря чантата си и вади оттам една скица, а аз се вторачвам в нея, напълно поразена от изумление:
— Ще докараме брезите от Швейцария, ще поставим и гирлянди от вълшебни лампички! Ти ще преминеш през алеята между дърветата, клоните им ще бъдат надвиснали над теб, боровите иглички ще разнасят аромата си, когато, стъпиш върху тях, цветята ще разцъфнат, а междувременно сред клоните ще пеят обучени птици… Какво ще кажеш да включим и една механичка катеричка?
— Ох, ами… — смръщвам се леко аз.
— Именно! И аз не бях особено ентусиазирана по този въпрос. Окей… Значи забравяме за горските създания. Така. — Тя изважда химикалката си и си отбелязва нещо. — Но иначе ще бъде фантастично, не си ли съгласна с мен?!
— Аз… е, ами…
Дали вече да й кажа, че още не съм решила твърдо, че ще се женя в Ню Йорк?
Да, ама не мога! Тя ще прекрати цялата подготовка веднага. И веднага ще докладва на Елинор и ще настане една суматоха…
А най-важното е, че съм сигурна, че накрая ще се спрем на варианта в хотел „Плаза“! Веднага щом ми просветне как да убедя мама да се съгласи. Така де, би било истинска лудост да не приемем.
— Нали знаеш, че Шелдън е работил за редица холивудски звезди? — обръща се към мен Робин, снишавайки още повече глас. — Когато се срещнем с него, можеш да се запознаеш с портфолиото му. Казвам ти, направо е ненадминат!
— Сериозно?! — изкисквам се превъзбудено. — Звучи изумително!
— Така. — Тя поглежда часовника си. — А сега трябва да бягам. Но ще поддържаме връзка! — И тя ми стиска приятелски ръката, пресушава чашата си и поема забързано към вратата. А аз се захласвам след нея, леко замаяна.
Холивудски звезди! О, Боже! Ако мама разбере за това, дали няма да погледне на нещата от по-различен ъгъл? Дали няма да си даде сметка каква удивителна възможност ни се предоставя по този начин?
Проблемът е, че не съм в състояние да събера смелост отново да повдигна този въпрос пред нея. Даже надали ще й спомена за това парти. Само ще я разстроя. Тя веднага ще започне да нарежда дали Елинор не смята, че те също не могат да организират хубаво годежно парти или нещо от този род. И после ще се почувствам още по-виновна, отколкото вече се чувствам. Ужас! Как да намеря начин да насоча мисълта й отново в тази насока, без да я обидя? Може би, ако поговоря първо с Джанис… Ако й разкажа за холивудските звезди…
Избухналият наблизо смях ме изважда от мечтанието и аз си давам сметка, че съм съвсем сама. Оглеждам се в търсене на човек, към когото да се присъединя. Малко странничко е наистина, ама това нали уж трябваше да бъде парти по случай нашия годеж с Люк! Обаче сред стотиците хора наоколо аз не познавам абсолютно никого! Е, тук-таме се мярка някое леко познато лице, но не на човек, с когото се чувствам достатъчно близка, за да отида при него и да го поздравя просто ей така. Опитвам се да се усмихна на жената, която в момента върви към мен, ала тя ме оглежда подозрително и си проправя път към групичката, застанала до прозореца. Между нас да си остане, но който е казал, че американците са по-любезни от британците, очевидно никога не е стъпвал в Ню Йорк!
В този момент се сещам, че Дани също трябва да е някъде наоколо и започвам да се оглеждам. Поканих и Ерин и Кристина, но и двете бяха все още потънали в работа, когато преди малко ги оставих в „Барнис“. Сигурно ще позакъснеят значително.
Стига де! Все с някого трябва да поговоря! Най-малкото Елинор би трябвало да е някъде тук! Не че умирам да си бъбря с нея, но може пък тя да знае къде точно е Люк. И тъкмо започвам да си проправям път покрай група жени в еднотипни рокли на „Армани“, когато чувам някой да пита:
— Познавате ли булката?
Застивам зад една колона, като се преструвам, че изобщо не подслушвам.
— Не. Някой познава ли я изобщо?
— А къде живеят младите?
— Някъде в Уест Вилидж. Но доколкото разбрах, скоро ще се местят в тази сграда.
С привидна разсеяност аз се втренчвам изумено в колоната до мен. Какви са тези приказки, за Бога?!
— Сериозно?! Мислех, че не е възможно да се уредиш да живееш в тази сграда!
— Не и ако си роднина на Елинор Шърман! — засмиват се весело жените и отстъпват от мелето, а аз се вторачвам в орнаментите на колоната.
Очевидно нещо са се объркали. Ние в никакъв случай няма да се преместим да живеем тук! Няма начин!