— Дами и господа — започва царствено Елинор, — добре дошли в моя скромен дом! За мен е огромно удоволствие да бъда ваша домакиня по повод това щастливо събитие! С особена благодарност се обръщам към Марша Фокс — президент на тази сграда, както и към Гуинивер фон…
— Изобщо не ми пука за глупавите ви списъци! — долита нечий писклив глас откъм вратата и няколко глави се обръщат в тази посока.
— …фон Ландленбург, мой съдружник във фондацията „Елинор Шърман“… — продължава бъдещата ми свекърва, а челюстта й се стяга все повече.
— Пусни ме веднага, глупава крава такава!
Настъпва суматоха, някой изпищява и вече цялата зала се обръща, за да види какъв е този цирк.
— Махни си ръцете от мен! Бременна съм, не виждаш ли? Я ми се е случило нещо, я съм те осъдила!
— Боже, направо не мога да повярвам! — изписквам щастливо аз и скачам от подиума. — Сузи!
— Беки! — И през вратата влетява Сузи, със страхотен тен, пращяща от здраве, с мъниста в косата и вече забележимо коремче, напиращо под роклята й. — Изненада!
— Бременна ли?! — чува се гласът на Таркуин, който я следва, с неизменното си традиционно сако, облечено над неизменното си традиционно поло, над което физиономията му изглежда така, сякаш някой го е цапнал с мокър парцал по главата. — Сузи, скъпа… какво каза току-що?!
Шест
— Решихме да те изненадаме! — заявява Сузи, след като всичко отново е мирно и тихо и след като Елинор направи своето обръщение-тост, при който спомена мен и Люк само веднъж, а фондацията „Елинор Шърман“ — шест пъти. — Нещо като последна част от нашия меден месец! Така че, отиваме ние в апартамента ти…
— И аз, както винаги, нали съм си навсякъде навреме… — обажда се Дани и ме поглежда извинително.
— Та Дани предложи да го придружим на партито и да те исненадаме както си му е редът!
— Е, Таркуин със сигурност бе изненадан както си му е редът! — изхилвам се аз. Все още не съм в състояние да изтрия глупаво щастливата усмивка от лицето си. Сузи и Туркуин, и Дани — всичките накуп!
— Да бе, права си — смръщва се приятелката ми. — Възнамерявах да му съобщя новината малко по-деликатно, обаче…
— Просто не може да ми го побере умът как още не се е досетил! Погледни се само!
И посочвам към наедрялото й коремче, опаковано в червена разтегаема рокля — не мога да си представя нещо, което да се натрапва повече на очи от това!
— Вярно, че веднъж-два пъти направи деликатен коментар относно моето коремче — казва спокойно Сузи. — Но аз му казах, че съм много чувствителна на тема надебеляване, затова той не посмя повече да каже нищо. Няма значенеие. Вече си е наред. Погледни го само!
И тя кимва по посока на съпруга си, който вече е обкръжен от група живо заинтересовани на тема аристокрация нюйоркски грандами.
— В замък ли живеете? — чувам една да го пита.
— Ами… всъщност, да. Точно в замък живея.
— Познавате ли принц Чарлз? — пита друга и се изкисква.
— Един-два пъти сме играли заедно на поло — отговаря Таркуин и се озърта, очевидно нетърпелив да се измъкне от този разпит.
— На всяка цена трябва да се запознаете с моята дъщеря — отсича трета и поставя подобната си на свинска плешка ръка върху рамото му. — Тя буквално обожава Англия. Ходила е в Хамптън Корт цели шест пъти!
— Той е забележителен! — прошепва някой в ухото ми и аз се обръщам, за да видя Дани, надничащ над рамото ми по посока на Таркуин. — Абсолютно забележителен! Модел ли е?
— Какво да е?!
— Така де, тази история, че бил фермер — започва Дани и си дръпва от цигарата — е пълна глупост, нали?
— Смяташ, че Таркуин би трябвало да бъде модел, така ли? — питам, неспособна да овладея смеха, който избликва от мен като вулкан.
— Че защо не? — отбранително ме поглежда Дани. — Та той има фантастична визия! Бих могъл да създам цяла колекция около вида му! Принц Чарлз се среща с… Рупърт Еверет се среща с…
— Дани, наясно ли си, че той е хетеросексуален?
— Естествено, че съм наясно! Ти за какъв ме вземаш? — отвръща Дани, млъква и се замисля. — Обаче нали е учил в английско частно училище с пансион за момчета, а?
— Дани! — сръгвам го в ребрата и вдигам поглед. — Здрасти, Таркуин! Значи успя да им се измъкнеш все пак!
— Здравей! — отвръща Таркуин малко смутено. — Сузи, скъпа, даде ли на Беки онези неща от майка й?