— И защо Майкъл не гледа на нещата по този начин?
— Защото изобщо не ме слушаше! Единственото, което му се въртеше в главата, бе, че аз полагам началото на неподходящ прецедент!
— Възможно е пък и да е прав! Та нали, когато наемаш служители, ти ги наемаш, за да работят за теб, а не за да ги изпращаш по други компании…
— Това е единичен случай — изрича нетърпеливо Люк. — И по мое мнение ползите за компанията ще надвишат далеч цената, която плащаме в момента!
— Искам да изтъкна, че ти не си казал на никого, не си се консултирал с никого…
— Не ми е необходимо разрешение, когато реша да направя нещо — казва Люк с каменна физиономия. — Аз съм директор на тази компания, така че мога да си вземам всякакви решения, които счета за необходимо.
— Нямах предвид да искаш разрешение — побързвам да се обоснова. — Но нали Майкъл ти е партньор! Би трябвало да се вслушваш в мнението му! Би трябвало да му имаш доверие!
— Той също би трябвало да ми има доверие! — сопва ми се вбесено Люк. — А с инвеститорите няма да имаме никакви проблеми. Повярвай ми, когато видят публичния ефект от това начинание, ще бъдат напълно доволни от всичко, което съм решил! И ако Майкъл се постарае да го проумее, вместо да се заяжда за дребни подробности… Къде е сега той, между другото?
— Трябваше да си тръгне — отвръщам аз и забелязвам, че лицето на Люк се стяга от шока на тази новина.
— Значи си е тръгнал, така ли?! Аха! Ами страхотно, няма що!
— Не е така, както си мислиш. Просто трябваше да си тръгне — казвам и сядам на леглото, след което вземам ръката му в своята. — Люк, скъпи, не се карай с Майкъл! Той ти е толкова верен приятел! Хайде де, не си ли спомняш всичко, което той стори за теб?! Не си ли спомняш речта, която той изнесе на рождения ти ден?!
Опитвам се да поразведря атмосферата, обаче Люк очевидно изобщо не забелязва. Лицето му е опънато, изражението му е отбранително, а раменете му са изпънати като струна. Давам си сметка, че няма да чуе абсолютно нищо от онова, което му казвам. Въздъхвам вътрешно и отпивам глътка шампанско. Видно е, че ще трябва да изчакам по-подходящ момент за този разговор.
Настъпва тишина и след известно време и двамата се отпускаме. Като че ли сме решили да обявим негласно примирие.
— По-добре да тръгвам — изричам на глас. — Сузи не познава никого тук.
— За колко време ще останат в Ню Йорк? — вдига глава Люк.
— Само за няколко дена.
Отново отпивам от шампанското си и погледът ми се плъзва из стаята. Никога до този момент не съм влизала в спалнята на Елинор. Всичко е безупречно — както и целият й апартамент. Стените са в същите бледи нюанси, а мебелировката очевидно е ръчно изработена и много скъпа.
— Ей, знаеш ли какво? — сещам се изведнъж. — Утре двете със Сузи ще ходим да си избера булчинска рокля!
Люк ме поглежда изненадано.
— Мислех, че ще облечеш сватбената рокля на майка си!
— Да де, ама… — придавам подходящото тъжно изражение върху лицето си аз. — Преди малко разбрах, че роклята е претърпяла много неприятен инцидент…
И единственото, което мога да кажа по случая, е благодаря на Бога, че имам Сузи за своя приятелка! Благодаря също така и на добре прицелената й чаша с кафе!
И докато на следващата сутрин се приближаваме към витрината на „Дрийм Дрес“ на Медисън авеню, аз внезапно си давам сметка какво иска от мен мама. Как смее да иска от мен да облека онзи неин чудовищен боклук с къдрички и воланчета, вместо едно от тези разкошни, удивителни, създадени само за „Оскари“ творения?! Двете със Сузи отваряме вратата и оглеждаме мълчаливо приглушеното помещение — с килима в цвят на шампанско и нарисуваните по тавана облачета и подредените в две стройни редици от двете ни страни удивителни булчински рокли!
Усещам как вълнението в гърдите ми се надига като фонтан. И едва се сдържам да не се изкикотя на глас.
— Ребека! — Синтия вече ни е забелязала и се приближава към нас. — Толкова се радвам, че дойдохте! Добре дошли в „Дрийм Дрес“, където мотото ни е…
— Аха, на бас, че се досещам! — прекъсва я Сузи. — Нали е нещо като „Изживейте мечтите си в «Дрийм Дрес»“?
— Не, не е това — усмихва се Синтия.
— А не е ли „Мечтите стават реалност в «Дрийм Дрес»“?