— И това не е. — Усмивката на собственичката леко замръзва. — Мотото ни е „Ще открием вашата Рокля на мечтите!“.
— О, прекрасно! — кимва учтиво Сузи, но в ухото ми прошепв: — Моите идеи бяха по-добри!
Синтия ни поканва в приглушената чакалня и ни настанява върху диванче с кремава тапицерия. После изрича със сладникав тон:
— Ще се върна само след миг! А вие междувременно можете да поразгледате малко списания!
Двете със Сузи се ухилваме една на друга и всяка от нас посяга към някое от списанията — тя избира „Съвременната булка“, а аз се спирам на „Сватбите на Марта Стюарт“.
Господи, буквално обожавам „Сватбите на Марта Стюарт“!
Дълбоко в себе си мечтата ми е да бъда част от сватбите на Марта Стюарт. Иска ми се да мога да пропълзя в страниците на списанието и да застана до всичките тази красиви хора, които се женят в Нантъкет и Южна Каролина и яздят до параклисите на коне, и си правят сами стойки за салфетки от захаросани ябълки!
Вглеждам се в снимка на една двойка здравеняци, застанала сред маково поле на фона на болезнено красив планински пейзаж. Защо и ние да не се оженим в някое маково поле, а?! Тогава ще мога да си свия венец от ечемик, а Люк ще свие любовно гнезденце с голи ръце, защото предците му и без това са били дърводелци шест поколения наред. После ще поемем към построената от него къщичка в стара каруца с покривало…
— Какво означава „френска служба с бели ръкавици“? — обажда се Сузи, ококорена неразбиращо в някаква реклама.
— Нямам представа — вдигам замаян поглед аз. — Хей, Сузи, я погледни това! Дали пък да не си направя сама букета?
— Какво да направиш?!
— Виж тук! — И посочвам една страница. — „Можете сами да си направите цветята от крепирана хартия, за да имате изпълнен с въображение и индивидуалност булчински букет!“
— Ти ли?! Ти да изработиш цветя от хартия?!
— Защо пък не?! — отдръпвам се назад аз, леко попарена от тона й. — Аз имам голямо въображение, както добре ти е известно.
— Ами ако вали?
— Няма да вали… — и не довършвам.
Тъкмо се канех да кажа: „Няма да вали в хотел «Плаза»!“
— Просто… сигурна съм, че няма да вали — замазвам бързо положението и обръщам на следващата страница. — Ужас! Погледни само тези обувки!
— Дами! Предлагам да започваме! — Синтия вече стои пред нас с папка в ръка. Присяда на симпатична позлатена табуретка и двете се втренчваме в нея, изпълнени с очакване.
— Нищо във вашия живот — започва собственичката — не е в състояние да ви подготви за преживяването, свързано с купуването на булчинската ви рокля! Може да си въобразявате, че знаете всичко за дрехите. — Тук Синтия се усмихва и поклаща мъдро глава. — Ала избирането на булчинската рокля е нещо съвсем различно! Както ние от „Дрийм Дрес“ обичаме да казваме, вие не избирате вашата рокля…
— А вашата рокля ви избира? — намесва се Сузи.
— Нищо подобно — махва с ръка леко раздразнено Синтия. — Вие не избирате вашата рокля — обръща се право към мен тя, — вие срещате вашата рокля! И позволете ми да ви уверя, че на този свят със сигурност има рокля, която ви чака! Тя може да се окаже първата, която пробвате — изтъква и посочва към висящата закачалка, която чака наблизо. — Може да се окаже двадесетата. Но когато облечете подходящата за вас рокля, ще почувствате лек удар ето тук! — И тя поставя ръка върху слънчевия си сплит. — Прилича на моментално влюбване. Веднага ще го усетите!
— Наистина ли?! — оглеждам се аз, усещайки нарастващи тръпки на вълнение. — И как ще го усетя?
— Нека просто кажем, че… ще го усетите — отвръща собственичката и отново ме дарява с мъдрата си усмивка. — Имате ли някакви идеи как трябва да изглежда роклята?
— Е, очевидно имам няколко, но…
— Много добре! Винаги е полезно, когато успеем да стесним обсега на избор. И така, преди да започнем, нека ви задам някои основни въпроса. — Тя вади химикалката си. — Нещо простичко ли търсите?
— Категорично — кимвам аз. — Нещо простичко и много елегантно. Или пък доста сложно изработено — добавям, защото точно в този момент зърнах една удивителна рокля с рози, спускащи се по целия гръб.
— Ясно. Значи… просто или сложно… — драска тя в папката си. — Какво предпочитате, мъниста или бродерия?
— Може би.
— Окей… Така, сега: с ръкави или без презрамки?
— Вероятно без презрамки… — изричам замислено. — Или пък с ръкави.
— С шлейф ли предпочитате?
— О, да! На всяка цена!
— Но не би имала нищо против, ако е и без шлейф, нали? — вметва Сузи, която тъкмо преглежда „Булченски прически“. — Искам да кажа, че можеш да си избереш някой много дълъг воал, нали?