Вкъщи мама и баба бяха неспокойни. Скараха ми се, че съм се помъкнал с ергените. После подпитаха дали не са се отказали да женят Дочо. Разказах всичко, което видях и чух. Майка ми смръщи вежди, а баба, любител на веселбите, сякаш се примири, та дори нетърпеливо се ослушваше.
Излязох и се защурках по двора. Представях си по-нататъшното развитие на събитията. Ето групата ергени е при чешмата. Навярно някъде там ги чака Дочо. Подсвирват му уговорения сигнал. Той се появява от тъмното. Всички вкупом потеглят към Никината къща. Пристигат и застават в очакване, прислонени под дворната слива. Най-после Ника се показва на прага. Спуска се по стълбичката. Дочо на седмото небе от щастие, хваща ръката й. Поемат стръмнината към нашата махала. Вече наближават към нас…
От унеса ме извадиха гърмежи и викове иху-хууу. Представите ми бяха съвпаднали с действителността. Посрещнах сватбарите и заедно с тях влязох в нашия двор. Там спряхме.
Дарчо се развика:
— Излизайте, доведохме ви снаха!
Двете жени изскочиха. Майка ми промърмори:
— Грех и срам от ората немате!
Младоженецът се спусна да целува ръка на стопанките с думите:
— Стана що стана, доведохме Ника!
Мама жалостиво му пошепна:
— Дочо, сине, лъжат те, не видиш ли, Гоца са ти облекли.
Той я погледна право в очите.
— Какъв Гоца, Ника е това, Ника!
Дарчо, изглежда, се уплаши, че работата ще се развали, та притича с бялото платно, което ергените носеха, и по обичая взе да го разстила към прага на вратата. По това платно трябваше да минат младоженците. В същото време в двора влязоха тържествено Стоянчо с кемането и Гьора тупанджията. Стоянчо загъделичка струните, а тъпанът забумка така отривисто, че и глухите чуха — сватба.
За няколко минути дворът се изпълни с народ. Някои знаеха — други сега научаваха и прихваха в шепи. Дарчо не губеше нито секунда. Върна Дочо при булката и те под звуците на кемането и бумтежа на тъпана минаха по разстланото платно и влязоха вкъщи. Пътем булката целуна ръка на двете стопанки. Баба я устрели с ръце, но личеше, че й е забавно. Със сведена над очите кърпа Ника седна в ъгъла на стаята. Там беше по-сенчесто.
Без никого да питат, ергените натъкмиха софра с чаши за ракия. Хората надонесоха бъклици. Дарчо изскочи навън и покани дошлите да влизат. Тълпата нахълта със смях. По онова време в моето село нямаше ни радио, ни телевизия. Едвам бяха започнали да пристигат часовниците. Селяните използваха всеки повод за веселие. А сватбата на Дочо беше веселие над веселията.
След като булката влезе вкъщи, Дочо се обърка от щастие. Снове от къщи до обора и обратно. Пали някакъв ръждясал фенер и го гаси. Отива до плевника да носи храна на добитъка и от вълнение разпилява сламата по двора. Не беше на себе си.
Освен ядене и пиене всяка селска сватба изобилстваше с какви ли не ритуали. Набучени на дълги прътове се разнасяха опечени петли. Млад байрактар развяваше сватбарски байрак. Целият плат на байрака не се виждаше от накачени по него дрънкулки — малки огледалца, разноцветни парцалчета, червени чушки, варак.
На Дочовата сватба не беше възможно да се изпълни всичко. И все пак според възможностите нещичко понаправиха, макар и карикатурно. Ергените събраха няколко от присъстващите моми, които трябваше с песен да напомнят на булката за края на нейното моминство. Момите се изправиха пред предрешения Гоца и трогателно запяха:
И вместо булката отговаряха:
Но някой прекъсна песента, като се развика, че нямало кум и кумица. Каква била тази сватба без най-важното. Сватбарите шумно се съгласиха с него. В същото време влезе Стоимен Иванчов с жена си Рада. Назначиха ги за кумове. Рада отказа. При това положение Стоимен прие да кумува сам. Отредиха му кумското място на софрата. Той седна, а очите му сълзяха от смях. Булката се надигна от мястото си и му целуна ръка. Кумът се огледа:
— Не видим младоженеца. Тука да дойде, при невестата!
Дарчо изтича вън и доведе Дочо. Той целуна ръка на кума. Стоимен го попита:
— Коя ти е невестата, Дочо?
— Ника, та коя? Не видиш ли?
— Ника кажеш?
— Ника, я!
Последва смях. Кумът с мъка сдържа смеха си и вдигна ракиената чаша:
— Е, щом е така, живи, здрави и дълговечни да сте!
Звъннаха чаши. Баба се смееше с другите. Майка ми седеше на ниско столче в ъгъла мълчалива и разстроена. Както се очертаваше, сватбата щеше да продължи до съмнало.
Някъде преди полунощ на двора изцвили Гюца. Дядо се беше върнал от града. Дочо изскочи да го посрещне. Помогна му да слезе от кобилата и задавен от вълнение заяви: