— Стана що стана, доведохме Ника!
Старецът нищо не каза. Двамата мълчаливо влязоха вкъщи. Развеселените сватбари честитиха снаха, а булката почтително му целуна ръка. Дядо с някакво подобие на усмивка се обърна към младоженеца:
— Коя ти е невестата, чоджум?
— Нали ти казах — Ника!
— Ника, ама нещо мъжка ръка ми стисна!
Дочо викна малко пресилено:
— Ника е това, Ника!
В същото време кумът най-неочаквано оповести, че вече е късно и че младоженците трябва да си лягат. Внезапна тишина. Това, както казваме сега, не влизаше в сценария. Булката трепна, поозърна се и неочаквано побягна. Младоженецът малко тромаво хукна подире й.
Сватбарите мигновено се изпариха. Дядо сърдито подбра баба да спят. В стаята останахме само мама и аз. Дочо се върна посърнал, поседна до обезлюдената трапеза и замълча с наведена глава. Първа наруши мълчанието майка ми, като продума едвам чуто:
— Докъде я гони?
— До чешмата.
— Още ли не си разбрал кого ти доведоха за невеста?
Дочо изпъшка:
— До чешмата беше Ника… от чешмата натам Гоца.
Мама пое въздух на пресекулки:
— Дочо, Дочо…
Той се загледа в тъмните стъкла на прозореца и рече в скороговорка:
— Я знаех сичко…
— Знаеше ли?
— Знаех… още от оня ден — чух кога се наговаряха ергените…
Мама сведе глава, замисли се… и заплака.
Стана ми никакво, та излязох да вдъхна прохладен въздух. Пееха трети петли. Скоро щеше да разсъмне.