Безстрастният му поглед се премести надолу към устните й, после към деколтето й.
— Хубава рокля — отбеляза той, докато тя се опитваше да успокои ударите на сърцето си.
Прииска й се да го удари.
— Благодаря. Много е скъпа. Ако обичаш, стой на разстояние.
Тя се наведе над масата и разби пирамидата за втората игра. Ударът беше добър, но му липсваше обичайният финес. Тя изпрати една след друга всичките топки в джобовете и се съсредоточи върху началото на следващата игра.
Куигли обяви:
— Втората игра за мис Браун.
— Третата игра за мистър Улф — обяви Куигли, когато тя пропусна един удар и Соломон довърши играта.
Четвъртата игра спечели също той, но на петата пропусна един удар и тя я довърши.
Кайро натри ръцете си с талк. Този мистър Улф беше истински играч. Тя въздъхна леко, съсредоточавайки се върху топките, и се изненада, когато откри, че погледът на Соломон е насочен към гърдите й. Малко мъже си позволяваха да я гледат толкова нахално. Беше си имала работа с престъпници, благородници и каубои, но никой не я беше дразнил така, както този стрелец. Беше се осмелил да каже „С удоволствие“. Подигравката още звучеше в ушите й.
— Това всичкото твое ли е? — попита я весело той и отново погледна към деколтето й.
Кайро затаи дъх от гняв.
Бавно изпусна въздуха от дробовете си, опитвайки се да обуздае нарастващото раздразнение. Знаеше как да отвлича вниманието на противника и да обръща играта в своя полза. Непознатият играеше същата игра, но тя щеше да му го върне тъпкано. Ударът й беше прекалено бърз, пръстите й трепереха и нито една топка не влезе в джобовете. Соломон довърши играта. Куигли отново съобщи:
— Шестата игра е за мистър Улф. Сегашният шампион изостава.
Кайро погледна към Куигли, подразнена от това „сегашният шампион“. Той й се усмихна. Тя забеляза, че беше запалил хубава пура и с удоволствие правеше кръгчета, сякаш наистина много се забавляваше.
Соломон започна седмата игра. Когато се наведе за един удар, ръкавите на ризата му се надигнаха и откриха белезите на китките му. Като се съсредоточаваше за да го извърши, той й хвърли един поглед и се намръщи, когато видя, че е забелязала белезите му. Стисна устни и продължи да играе.
След седмата игра, която спечели, погледна към Кайро. Лицето й беше пребледняло от гняв. Тя явно не забелязваше младежа, който стоеше зад нея, сложил собственически ръка на рамото й. Мъжът беше облечен елегантно, коланът с пистолета му беше закопчан ниско. Револверът очевидно беше скъп. Беше висок колкото Соломон и кожата му беше също толкова тъмна. Соломон затаи дъх, когато забеляза изпъкналите скули, които толкова приличаха на неговите и на тези на Фанси. Челюстта на Соломон беше също така квадратна като тази на Кип, а трапчинката му беше точно на същото място.
Младежът погледна над главата на Кайро към Соломон, отбелязвайки износените му дрехи, липсващият колан и пистолета върху масата за залагания. Кимна рязко.
— Аз съм Кип Натсън.
Името, възрастта и чертите му казваха, че това е синът на Соломон. Сърцето на стрелеца се сви. Никога не бе мислил за собствени деца, а ето че сега стоеше пред сина си.
Беше пропуснал цялата му младост.
Кайро се размърда неспокойно и той я погледна. Момчето обожаваше по-възрастната жена — беше изписано в очите му и пролича по нежността в гласа му, когато й каза:
— Кайро, тази вечер си прекрасна.
Думите бяха тихи и прозвучаха дрезгаво. Целта им бе да излекуват наранената й гордост.
После Кип хвана ръката й и галантно я целуна.
— Ще вечеряш ли с мен днес, красавице?
— Как само говориш — промълви разсеяно тя. Дразнеше се, че губи играта, усмивката й беше пресилена.
Соломон продължи да разглежда Кип — един по-млад образ на самия него. Опита се да потисне въодушевлението си, внезапната гордост, че той и Бланш са създали живот.
— Изчакай ме, ако обичаш, Кип — каза Кайро и потупа гладко избръснатата буза на младежа. — Ще поръчам да донесат вечерята в апартамента ми. Няма да се бавя.
Куигли внимателно надигна роклята над главата на Кайро.
— Потна сте, мадам — заяви той с отчетливия си глас.
— А ти какво очакваш? — отвърна раздразнено тя, разхлабвайки връзките на фустата си.
— Ако обичате, внимавайте с дантелата, мис Кайро. Знаете колко трудно се поправя. Мога ли да ви препоръчам да полежите във ваната, която съм ви приготвил? Това ще ви успокои.
— „Не съм чак толкова добър играч, мадам“ — имитира тя дълбокия глас на Соломон Улф. — „Не съм съвсем във форма. Ще се върна.“
Куигли внимателно прибра роклята в огромния резбован орехов гардероб.