Выбрать главу

Соломон се покашля. Желаеше я безумно. Кайро бе обрисувала картината, която той носеше в сърцето си; в изражението на лицето й виждаше любовта й и този път не се опита да прикрие своите чувства. Кайро беше жената на живота му, най-добрата и единствената. Пред тях щяха да се изправят много трудности, но те щяха да ги посрещнат заедно и да се справят с тях.

— Знаеш как ми действа езикът ти. Трябва да си по-внимателна.

— Любими. Ела тук и ще си поговорим за това. — Кайро съблече ризата и легна.

Отвън вятърът свиреше. Сърцето на Соломон прескочи един удар, когато Кайро го погледна.

— Соломон, вече знам, че мечтата на Бърнард не е моя мечта. Обичам те. Мислиш ли, че ще можем да променим условията на сделката и да продължим срока за цял живот?

— Дадено — каза просто той, устремен към нея и към общото им бъдеще.

Епилог

Три и половина години по-късно, Соломон стоеше до стената в един елегантен нюйоркски салон за билярд. След като се бе разчуло, че Кайро играе билярд от световна класа в Сейнт Луис, беше организирана среща с настоящия шампион по билярд за Ню Йорк.

Шампионът — нисък, дебел мъж — смяташе, че е едва ли не унизително да играе с жена, но един нюйоркски банкер, чието дете Соломон бе спасил от похитители, беше упражнил натиск върху него.

И сега, облечена в яркосиня вечерна рокля — шедьовъра на Куигли — Кайро стоеше в средата на залата. Започна да сваля ръкавиците си.

Беше елегантна и грациозна и слушаше обясненията на съдията с лека усмивка. Соломон знаеше, че тя наблюдава арогантния шампион с презрителните му жестове. Докато напереният дребен мъж се хвалеше пред приятелите си, Кайро изучаваше техниката му, а прекалената му самоувереност само увеличаваше решителността й да му отнеме титлата.

Облечена в сатен и коприна, Кайро въобще не приличаше на фермерска съпруга от Монтана, нито пък на майка на двегодишния Дайъмънд.

Дайъмънд. Едно прекрасно бебе — подаръкът на Кайро за съпруга й. Соломон никога нямаше да забрави месеците преди раждането му, промените в тялото на Кайро, а също така и в настроенията й. Беше най-красива, когато кърмеше Дайъмънд.

Или когато погледна над първия букет от зюмбюли, отгледани от него в градината.

Соломон имаше планове за тази вечер. Щеше да разпилее розови листчета под телата им.

За момент се запита как ли се справя с ранчото му току-що оженилият се Джейкъб Максуел.

— Господи, кой е този красив мъж? — беше възкликнала Бланш, когато Джейкъб дойде за сватбата на семейство Улф.

В течение на три години Бланш води една предварително загубена битка. На сватбения си ден Джейкъб се ухили на Соломон и му прошепна:

— Дойдох, видях, победих.

И това наистина беше вярно, като се има предвид как Джейкъб успя да убеди Бланш да се омъжи за него. Започна да я ухажва след сватбата на Соломон и Кайро. Просто я вдигна на рамото си и я сложи на коня си. След пет дни върна щастливата Бланш в ранчото й и препусна нанякъде. Форт Бентън следеше с голям интерес развитието на странното ухажване, защото за всички беше ясно, че Бланш си е намерила подходяща половинка в лицето на Максуел.

Когато Соломон и Кайро ходеха в Сейнт Луис заради билярдните мачове, Бланш и Джейкъб се грижеха за децата. Сега, когато Кип беше в колежа, а родителите им — в Ню Йорк, Гарнет и Дайъмънд щяха да тормозят Джоузеф, който наистина ги обожаваше.

Куигли беше направил козметичен салон в предишния салон за билярд на Кайро и много от жените в градчето го посещаваха. Бизнесът на Куигли с помади и билки процъфтяваше.

Соломон бавно си пое дъх, успокоявайки нервите си. Гордееше се с жена си. Искаше Кайро да получи това, за което мечтаеше, това, за което бе работила и което заслужаваше — титла на световен шампион.

Той се размърда неспокойно и отново се облегна на стената. Той имаше своите мечти… и искаше и Кайро да има своите.

Преди да започне играта, Кайро се обърна бавно към Соломон. Очите им се срещнаха и Кайро беззвучно каза: „Обичам те.“

Соломон не беше в състояние да помръдне и само й кимна. Молеше се за нея. Винаги щеше да бъде с нея.

Ако тази вечер спечелеше и това я откъснеше от него, той щеше да я разбере и щеше да чака. Защото нищо нямаше да се промени между тях двамата — той щеше да продължава да я обича и тя щеше да продължава да бъде светлината на живота му.