— Мисис Улф иска да каже нещо — съобщи съдията на събралата се публика.
Кайро вдигна брадичка и придоби още по-царствен вид.
— Посвещавам тази игра в памет на Бърнард Марчанд, който ме научи да играя — каза тя отчетливо — така, както я беше учил англичанинът. — Както и на моя съпруг, Соломон Улф, който винаги е подкрепял желанието ми да получа тази специална титла.
Соломон затаи дъх, изпълнен с гордост.
Кайро с лекота победи самоуверения шампион, който играеше твърде небрежно. Съдията обяви, че титлата отива при мисис Кайро Улф. Тя вдигна високо купата и след поздравленията съдията отново обяви:
— Мисис Улф иска да каже нещо.
Кайро срещна погледа на Соломон над събралата се тълпа.
— Не ви казах достатъчно за моя съпруг. Той ме окуражаваше, когато смятах да се откажа. Той жертва много, за да ме види сега тук. Мъже като Соломон заслужават уважение. Мъже, които признават жените за равни на себе си.
Бившият шампион смутолеви нещо нецензурно и излезе от салона, без никой да забележи. Кайро кимна към съдията и продължи:
— Тъй като аз постигнах целта си и взех титлата, искам да благодаря на всички ви. Отказвам се от титлата. Отивам си вкъщи, при семейството ми. Ако някога посетите Форт Бентън, Монтана, заповядайте в моя салон за билярд.
Публиката зашумя, когато Кайро подаде купата на съдията и тръгна към Соломон. Той я пресрещна в тълпата и тъкмо когато тя щеше да се хвърли в прегръдката му, той хвана ръката й и я сложи на лакътя си.
— Покажи им нещо, което да запомнят, маргаритке — каза той, горд с нея и с любовта, която ги изпълваше. — Излез оттук с усмивка на уста и с вдигната глава. Защото това е една вечер, която те никога няма да забравят.
— Обичам те, скъпи — промълви тя.
— И аз те обичам.
— Заведи ме в стаята ни — заповяда тя, докато се усмихваше на тълпата. — Готова съм за още една игра, но насаме.
— Не мога.
Тя позволи на един благородник да й целуне ръка.
— Защо?
— Не съм ли ти казвал, че обичам да танцувам валс? — попита Соломон, докато се въртеше с Кайро из препълнената бална зала.
— Забравил си тази малка подробност, скъпи. Танцуваш великолепно.
Тя се намръщи към една дама, която открито зяпаше Соломон. Той беше прекрасен и с всеки изминал ден тя го обикваше все повече заради честността му, добротата и търпението му.
Обичаше го, когато се държеше като негодник и като ненаситен любовник.
Обичаше го, когато я придърпваше в скута си и седеше тихо, прегръщайки я безмълвно.
Обичаше го, когато разговаряше с Кип, помагайки му да забрави горчивото минало. Соломон искаше най-доброто за сина си и за Джоузеф, когото Бланш обожаваше.
Обичаше Соломон и за това, че бе посадил цяла леха с диви цветя за сестра си, Фанси, за да запази жив спомена за нея в сърцето на Гарнет.
Кайро се остави на нежната музика на валса и погали силното рамо на Соломон.
Никога нямаше да забрави страхопочитанието и радостта му, когато хвана за първи път Дайъмънд в ръцете си.
— Благодаря ти, маргаритке — бе й казал с треперещ глас, който идваше от сърцето му.
Тя вдигна ръката му и я потърка в бузата си. Соломон я притисна още по-силно към себе си.
— Щастлива ли си?
— Да. Кажи ми пак, че ме обичаш.
Той се усмихна.
— Не мога.
И тогава тя разбра, че го желае безумно. Защото Соломон беше най-голямото предизвикателство, най-голямата игра в живота й.
— Кажи го!
— Обичам те.