— Изглеждате ядосана. Може би…
Кайро се извъртя рязко към него.
— Куигли, недей да правиш такива намеци. Този мъж надничаше в деколтето ми. Знаеш ли колко трудно се играе така? Той винаги заставаше в противоположната страна на масата, когато удрях.
— Да се наслаждаваш на едно красиво женско тяло, не е голям грях. А може би той е гледал как е ушита роклята.
Тя се втренчи в него, в този огромен елегантен мъж, който беше неин приятел и защитник в трудните времена.
— Да, допуснах да се ядосам — призна тя глухо.
— Да, мадам. Права сте. Но пък човек би могъл да си помисли, че с цялата добрина в сърцето ви, с щедростта си… сте се разтревожили за доброто на този дрипльо.
Тя повдигна вежди и започна да вади фуркетите от косата си.
— Този човек наистина ме победи, не съм му дала играта.
— Може би някой друг път ще успеете да се реванширате.
Кайро го погледна мрачно. Соломон Улф бе дошъл в нейния свят и я бе предизвикал.
— Имах тежка вечер, Куигли.
— Доста необичайна вечер, наистина, мис Кайро — съгласи се Куигли. В гласа му прозвуча съвсем малко ирония, но и тя бе достатъчна Кайро да захвърли корсета си към него. — Всъщност, наистина се надявам, че няма да си го изкарате на мистър Кип.
— Кип ме разбира — отвърна Кайро, докато събуваше копринените си чорапи. — Соломон Улф е човек, който спешно се нуждае от няколко урока по галантност.
— Да приготвя ли агнешки котлети за двама и може би да добавя… — Куигли се намръщи, преди да продължи: — …известно количество от онези ужасни пържени картофи за джентълмена?
Кайро облече черния си халат и нервно завърза колана.
— Вечеря за двама, разбира се. Но за него пържола със зелен фасул. Кип ме чака за вечеря.
— Образец за джентълмен. За млад джентълмен. Права бяхте да отбележите, че има нужда от зеленчуци, както всички момчета, които още растат.
Кайро прокара пръсти през косата си, после започна бързо да я реши.
— Тук се яде предимно телешко. И да, той е по-млад от мен, Куигли, но само с няколко години. Харесва ми неговата компания и на него му харесва моята.
— Ненавършени осемнайсет години срещу вашите… аа… двайсет и осем? Доста сте запазена за двайсет и осем годишна жена, бих се осмелил да кажа. Истинско приятелство — промърмори Куигли и хвана гребена, който тя хвърли към него. — А какво ще кажете за стрелеца, мадам? Чудя се какво накара бузите ви да се зачервят.
— Бях ядосана — заяви тя и затегна още по-силно колана си. — Това бедно дете изглеждаше зле гледано и сякаш умираше от глад.
— Мъжът изглеждаше по същия начин. Да си призная, приличаше ми на вълк единак, който защитава единственото си вълче. Вълче, което е много изкусно в джебчийството, бих могъл да добавя.
Кайро се загледа през прозореца към звездното небе. Когато играта свърши, тя не се бе прибрала в стаята си, а продължи да се разхожда и да разговаря с клиентите си.
Когато непознатият мина покрай нея с пистолета на хълбока си и златото й в джоба си, носейки заспалото дете, той й хвърли един поглед и каза:
— Ще се върна.
Тя му кимна и се усмихна, но когато очите му се сведоха към гърдите й, усмивката й бързо изчезна.
Сериозното му изражение не се промени, но на Кайро не й хареса блясъкът в очите му — развеселен, арогантен, мъжки. Тя се размърда неспокойно — не й харесваше начинът, по който реагираше на предизвикателството на Соломон Улф. Беше я заболяла главата за първи път от смъртта на Бърнард и Соломон Улф беше причината.
На вратата на апартамента й се почука. Това сигурно беше Кип и Куигли загрижено попита:
— Да кажа ли на младия джентълмен, че ви боли главата?
Тонът му намекваше, че тя е разстроена от загубата и би искала да се скрие. Кайро вдигна глава. Щеше да се разправи със Соломон Улф, когато се върне.
— Помоли Кип да почака. — Тя се усмихна пленително. — Ще си облека някоя домашна рокля.
— Мога ли да ви предложа онази прекрасна лилава рокля с дантелите? — попита Куигли, докато отиваше към вратата. — Вече съм я сложил върху леглото на мадам. Ще кажа на готвача да приготви агнешкото и пържолата…
— Сигурна съм, че Кип ще хареса каквото и да му сервираме — прекъсна го Кайро, защото усещаше, че той е доволен от загубата й.
— Младият джентълмен винаги харесва всичко, за разлика от противника ви.
— Престани да ми напомняш, че Кип е по-млад, Куигли. Освен това мистър Улф не ми е противник.
— Ммм. Не е ли? — Куигли хвана синята обувка, която беше предназначена да го удари. Вдигна и другата си ръка, за да хване и втората обувка. — Добър удар.
Кип вдигна чашата си с шампанско.
— Много си умислена, Кайро. Почти нищо не яде. Пийни малко шампанско и се отпусни.