Кайро се прозина леко и се зачуди кога най-после Кип ще си тръгне. Имаше нужда от спокойствие, от една гореща вана, преди да заспи.
— Кип, ти си толкова приятен събеседник, но се страхувам, че днес много се уморих.
— Какво ще кажеш утре да пояздим? Ще си направим пикник и ще пояздим към Хайуд маунтин. Харесва ми да съм насаме с теб. — Хвана ръката й и притисна устните си към нея. — Много си красива, Кайро. Никога не си била толкова красива, колкото тази вечер.
Той целуна китката й, докато тя си мислеше за белезите на Соломон. Когато Кип докосна вътрешната част на свивката на лакътя й, тя отдръпна ръката си и му се усмихна. Кип наистина й харесваше, беше очарователен и имаше добри обноски, но…
— Мислиш за непознатия, нали? Искаш ли да се погрижа за него? — Черните му очи заблестяха. Той стана и започна да се разхожда из стаята с ръка на дръжката на пистолета си. — Не искам да те виждам разстроена. Утре ще открия него и онова дете и ще им платя билета надолу по реката.
Кайро също стана. Кип беше готов винаги да я защитава, държеше се прекалено собственически.
— Кип, нищо такова няма да правиш. Един комарджия трябва да знае да губи.
Ръката му я хвана през кръста и я придърпа.
— Омъжи се за мен, Кайро. Нека те отведа далеч от този… от тези мъже, които те гледат. Можеш да се обличаш само заради мен.
— Кип… — Тя не искаше да го наранява, но пък и не би приела това, което той искаше.
— Мислиш си, че не мога да ти дам това, което искаш, нали? — попита той тихо, докато пръстите му галеха бузата й. — Но аз мога, Кайро. След няколко месеца…
— Кип, ти си се хванал с опасни приятели. Джеймс Талуз се забърка в бой с ножове, Том Джордан — в пиянски скандал. Ратс Дейвис е пияница и е опасен. — Тя го погледна в очите. Кип беше интелигентен и не заслужаваше такива приятели. — Ти ги защити пред шерифа и намери причини да не ги подведат под отговорност. Защо не отидеш на изток, в някой колеж? Можеш да станеш добър адвокат.
Чертите на лицето му се изопнаха.
— Не ми чети морал, Кайро. Вече приключих с училището. Ако се съгласиш да се омъжиш за мен, няма да ти се налага да работиш с тези безделници.
— Аз харесвам клиентите си, Кип. Обичам да разговарям с тях.
— А аз искам да имам жената, който обичам, само за себе си — каза той рязко.
— Достатъчно — каза хладно Кайро. — И двамата сме изморени.
Младежът й напомняше за някого. Косата му и чертите на лицето му. В погледа му имаше следа от арогантност, която тя бе виждала наскоро. На кого й напомняше Кип?
— Лека нощ, Кип. — Тя тръгна към вратата на апартамента си.
— Скъпа — промълви дрезгаво той и застана до нея. — Нека да остана тази нощ. Позволи ми да те целуна само веднъж…
— Кип, до утре — отвърна спокойно тя, въпреки че настоятелността му започваше да я дразни.
— Утре — каза рязко той и се наведе да я целуне по бузата. — Не ми се сърдиш, нали, скъпа?
Когато видя момчешката му усмивка, Кайро не можа да не се разсмее.
— Изчезвай.
Соломон лежеше съвсем облечен върху юргана до племенницата си. Хотелската стая беше евтина, но чиста. Гарнет спеше неспокойно, говореше насън и непрекъснато размахваше ръце.
Бяха вече пет месеца заедно, но Соломон все още не беше свикнал с емоционалността на племенницата си. Не знаеше как да живее с друг човек. Протегна ръка и докосна челото й. Жестът я успокои, тя потрепери още веднъж, преди да се обърне и да се сгуши в него. Сложи глава на рамото му и малките й ръце го прегърнаха.
Дъщерята на Фанси не беше лесно дете, а Соломон нямаше никаква представа как да се грижи за нея.
Изведнъж пред погледа му се появи лицето на Кайро. Соломон бе чувал слуховете, че един английски джентълмен я е отгледал, а и всяко бавно, изящно движение на ръцете й доказваше, че тя никога не е работила. Наистина му беше харесало да я дразни.
Целта му в началото беше само да я разстрои, за да й попречи да играе добре, но видът на устните й и червенината, която покри лицето й, го бяха изкусили.
Той се насили да мисли за утрото и за земята, за която се молеше все още да ги чака.
Затвори очи. Молеше се. Колко време бе минало, откакто свещеникът се бе молил на гроба на Оул?
Гарнет се размърда и коленете й се забиха в бедрото му. Тя се обърна по гръб и сложи ръка на гърдите му.
Какво знаеше той за отглеждането на едно момиче, как щеше да й помогне да стане жена? Децата се нуждаеха от храна, от дом, от…
Соломон пое рязко дъх. Изведнъж изпита силен страх.
Затвори очи, припомняйки си масите за билярд, на които беше играл, задимените игрални домове.
Жената беше добър играч, но лесно можеше да й се отвлече вниманието. Имаше навика да затваря очи, за да се концентрира преди труден удар, и ако успееш да нарушиш концентрацията й, удряше прекалено бързо.