— Бизон. Един стар мъжкар, който трябва да напусне стадото, по всяка вероятност прогонен от някой по-млад. — Кип щеше да го преследва, помисли си Соломон.
— О! — В гласа на Гарнет прозвуча нотка на съчувствие. — Горкият стар бизон. Можем ли да го задържим?
Бизонът бавно се приближи до водата, пи, после легна на тревата и започна мързеливо да преживя. Соломон познаваше чувството на самота.
— Стой далеч от него, Гарнет.
Какво знаеше той за фермерството?
Щеше да се научи. Зад гърба му бе останал адът и нямаше какво да предложи нито на Гарнет, нито на Кип, но Соломон обещаваше, че ще се постарае.
ГЛАВА 3
От вътрешния балкон над масата за билярд Кайро огледа царството си.
Приглади полите на роклята си и дръпна ръкавиците си нагоре. Те стигаха до над лактите й и прилепваха върху мускулите на ръцете й. Тя се упражняваше с Куигли, противопоставяйки бързината и ловкостта си на неговата сила и маса. Харесваше й да побеждава Куигли в онази китайска система за борба. Облечена в копринената си пижама, тя се чувстваше напълно свободна и независима.
Беше го победила и този път, седнала върху гърба му, стиснала болезнено ръката му. Накара го да каже:
— Да, о, великолепна. Победи ме.
По-късно, когато той й правеше ежедневния масаж, Кайро забеляза, че си тананика весело.
— Следващия път ще го победя, Куигли — каза тя, докато той втриваше жасминово масло в кожата й.
— Да, мадам, разбира се, че ще го победите — отвърна бързо той.
Тя го погледна през рамо.
— Смяташ, че този мъж може да ме победи както си иска, но това не ми харесва.
— Разбира се, мадам. Приемете извиненията ми. Той е само един посредствен играч, ако се сравни с вашите способности и умения. Просто тогава бяхте изморена. Може би все още бяхте разстроена заради бедната жена, която съпругът й беше пребил от бой.
Кайро махна с ръка на един постоянен клиент и бавно започна да слиза по стълбите. Усмивката не слизаше от устните й, но тя зорко наблюдаваше израженията на мъжете: те я бяха видели да губи.
Трябваше да се реваншира, и то бързо. Не искаше да губи — особено сега, когато Ню Йорк я очакваше.
Кип се беше подпрял на бара. Очите му блеснаха, когато я видя, и тя отвърна на усмивката му, но бързо извърна поглед. Кип й харесваше, но не искаше клиентите й да си мислят, че привличането им е взаимно. Част от магията, която оказваше върху мъжете, се състоеше в това, че беше сама, че сърцето й е свободно. Тя бе дамата, отдала любовта си единствено на мъжа, който някога я бе обожавал — Бърнард.
— Трябва да се държиш като принцеса, затворена в златна кула. Мъжете ще искат да те освободят, а когато разберат, че не могат, ще направят следващото хубаво нещо, на което са способни — ще изгубят парите си заради теб.
Кип веднага дойде до нея, взе ръката й и я сложи на лакътя си. Тя леко се извърна, за да избегне целувката, която той имаше намерение да постави на бузата й.
— О, скъпа моя — промълви младежът. — Този цвят толкова ти отива.
— Благодаря, сър. — Тя огледа ризата и вратовръзката му, току-що изгладените панталони. — Ти също си много хубав.
Свали ръката си от тази на Кип и потъна в тълпата.
Масата я чакаше, нейната маса, махагоновата й приятелка, която й беше завещал Бърнард. Червените топки щяха да са на нейна страна тази вечер. Тя поговори малко с мъжете, благодари им, че са дошли.
Соломон Улф беше взел частица от нея и тя си я искаше обратно. Беше взел част от самоувереността й, която бе резултат на години усилен труд. Мъжете чакаха. Чакаха завръщането на Соломон Улф.
Тя свали ръкавиците си и ги подаде на Куигли. Щеше да накара този мъж да си плати. Наведе се над масата и изпрати няколко топки в джобовете. Позволи на Кип да сложи ръце на кръста й и да я повдигне на ръба на масата. Седна с щеката зад гърба си. Този удар беше труден.
Разговорите утихнаха, мъжете се съсредоточиха върху последния й удар. Тя удари топката и успешно я изпрати в джоба.
Усети Соломон Улф и подуши свежия му аромат на чист въздух, сапун, кожа и дим. Значи беше дошъл, за да я победи отново. Но преди да се обърне към него, щеше да продължи…
Две големи ръце я хванаха през кръста и я вдигнаха от масата. Соломон Улф я постави на пода. Една малка перла се измъкна от сложната й прическа и се търкулна до ботуша му. Гарнет, която имаше отпочинал вид, измита и със сресана коса, се наведе, взе перлата и леко я стисна между зъбите си.
— Истинска е — каза тя с глас на познавач и я пусна в малката кесийка, завързана на кръста й.