— Върни я, Гарнет — нареди Соломон, въпреки че погледът му не изпускаше гневните очи на Кайро.
— Не. Тя я изгуби. Аз я намерих. Моя е — отвърна Гарнет и го погледна. После присви очи към прическата на Кайро. — Мислиш ли, че можеш да изгубиш още някоя?
— Нямам навика да губя каквото и да било — отвърна спокойно Кайро. — Куигли?
Той изникна зад Соломон, в изражението му имаше презрение, когато погледна към момичето.
— Ако младата лейди иска да ме последва, ще може да опита от свинското рагу с кестени и ябълкови резенчета. А след това може би парче торта…
— Не искам никаква торта.
Соломон сложи голямата си ръка върху главата й. Тя го погледна, сякаш й беше много неприятно това, което той й напомняше. Погледът му беше красноречив, когато я разтърси леко и погледна към Кайро. Гарнет се намръщи, бръкна в торбичката си и му подаде перлата. После сви драматично рамене и отиде до една странична маса. Погледна отново към Соломон, който й кимна одобрително. Куигли взе перлата от стрелеца и я пусна в джоба си. След това затвори очи, пое си дълбоко въздух, вдигна поглед към тавана и последва момичето.
Соломон сложи колана с пистолета си на масата и търкулна венчалната халка по зеленото сукно.
Погледът му бавно се плъзна по перлите, които обсипваха деколтето й, и това незабавно предизвика гнева й.
— Много добре — промълви тя. — Да започваме. Ще заложа повече от теб само за да направя играта по-интересна.
— Бих искал едно легло и няколко тенджери. Да не са кой знае какви, просто да стават за варене на фасул.
Искаше твърде малко, помисли си Кайро.
— Това е малко. Тъй като очевидно не си в цветущо положение, ще увелича залога с малко златен прах, да кажем… десет унции.
Той кимна рязко. Кайро забеляза, че брадата му подрязвана скоро Значи тя му беше осигурила сапун, така ли? Съчувствието й към детето нямаше да му помогне тази вечер.
— Коя щека ще си избереш? — попита тя и посочи към стената.
Само начинът, по който той отиде до стената, взе една щека без никакво колебание и се върна до масата, накара Кайро да побеснее.
Очите му отново се забавиха върху деколтето й и тя едва се сдържа да не му извика. Вместо това се усмихна.
— Много искам да разбера дали късметът ти още работи.
Погледът му съвсем бавно се плъзна нагоре по шията й, по лицето и най-после срещна очите й.
— Мога да опитам.
— Да, направи го — изстреля тя в отговор.
Той разби пирамидата, а Кайро затаяваше дъх при всеки негов удар, молейки се да сбърка. В края на втората игра той пропусна един удар и тя довърши останалите топки.
По време на третата игра тя се наведе над масата и усети погледа му върху гърба си. Кайро удари прекалено бързо и Соломон отново пристъпи към масата.
Тя застана до него, скръстила ръце. Никога не позволяваше на тялото си да издава чувствата й, но този стрелец много успешно я предизвикваше… Тя се насили да отпусне ръце спокойно.
Той се придвижи към нея, за да заеме позиция за удара си, и застана прекалено близо. Бе принудена да се отмести. Той я погледна и повдигна вежди, изражението му беше неразгадаемо. О, той прекрасно знае какво прави! Знаеше го и се наслаждаваше.
Но тя също знаеше как да дразни противника. Докосна го леко, когато минаваше покрай нея. Той се напрегна и тя отново придоби увереност, когато видя как раменете му се стягат, сякаш да посрещнат удар. След малко докосна китката му с пръсти и се усмихна леко.
— Всичко, което трябва да направиш, е да разглобиш щеката и да оставиш двете части на масата — промълви тя.
Клепачите на Соломон трепнаха и тя знаеше, че е постигнала още една точка. Кайро отново се усмихна бавно, чувствено, подканващо, а пръстите й се плъзнаха по гърдите му.
Той я хвана за китката. Очите му блестяха, челюстта му бе здраво стисната.
— Настина искам легло и тенджери. Така че няма вероятност да се откажа от играта.
Тя разбра какво искаше да й каже. Щеше да получи това, за което е дошъл, или щеше да се провали.
Кип се измъкна от тълпата зяпачи и застана по-близо до Кайро.
— Кайро? — Гласът му беше дрезгав, ръката му застина върху дръжката на пистолета му.
Соломон се обърна към по-младия мъж. Продължаваше да държи китката й и тя усети как буреносните облаци се скупчват над главата й.
— Отдръпни се, синко — промълви Соломон, преди да я пусне.
Кип се взираше в стрелеца със студен поглед и Кайро го смушка леко с лакът.
— Ще играем ли? — попита тя спокойно, въпреки че пръстите й трепереха.
Соломон кимна, после се наведе над масата. Кайро преглътна. Наблюдаваше перфектните му удари и се насилваше да се усмихва. Един шампион никога не показва лошото си настроение, казваше често Бърнард.