Но Бърнард не е бил принуждаван да търпи погледите на такъв тъмноок стрелец.
Соломон погали леко с пръсти щеката си и впи очи в нейните. Космите на врата й настръхнаха и тя положи голямо усилие, за да не потрепери.
Когато играта приключи, му изпрати още една студена, пресилена усмивка и го поздрави за победата.
— Можеш да си избереш каквото искаш от кухнята. Куигли ще ти покаже леглата. — Тя видя как очите му се присвиха и си припомни, че той също беше хищник. — С изключение на моето — добави тя, а ноктите й се забиха в дланите. Не можеше да понесе мисълта, че той ще спи в леглото, което тя обожаваше. — Можеш да си избереш което искаш легло в къщата — освен моето. То не би ти подхождало.
Той стоеше пред нея, разкрачил крака. Кимна й веднъж и веселието, което проблесна в очите му, не й хареса.
Принудена да го заобиколи, Кайро внимателно прихвана полите на роклята си, за да не докоснат износените му ботуши. Напусна салона с обичайната си усмивка, но с гневен поглед.
Вдигнала високо глава, Кайро се закле, че Соломон Улф ще се разкайва горчиво за предизвикателството си.
Кайро дръпна дантелената завеса и погледна към известната с лоша слава Главна улица на Форт Бентън. Беше рано сутринта и беше пълно с народ.
Изведнъж тя рязко си пое въздух. Черната шапка на Соломон, широките му рамене и начинът, по който яздеше, не можеха да бъдат сбъркани. Докато той все още носеше старите си дрехи, Гарнет имаше нова шапка с панделки и цветя и беше облечена в нова синя рокля. Яхнала едно пони, тя гордо яздеше до Соломон. Понито теглеше малка количка, пълна с провизии.
— Дванайсет говеда. Не са кой знае какви, но са предимно крави. Един стар бик от Тексас — промълви Кайро. — Конят му е хубав. Радвам се, че мистър Улф инвестира добре парите ми. Ако се вярва на местните клюкари, навремето мистър Улф е живял тук. Започнал е като млад стрелец с избухлив нрав.
Кайро погледна раменете на Соломон и начина, по който държеше юздите. Куигли също погледна навън.
— Това е новият му кон. Всъщност — кобила. Той явно има дарба да привлича женските от всички видове. — Куигли отстъпи назад и сложи подноса, който носеше, върху масата. — Утринният ви чай, мис Кайро? По-късно ще отида в Чайнатаун и ще купя малко черен чай. Чух, че е дошъл нов кораб с коприна и мистър Фонг я е купил.
Кайро изпи чая си бързо, за ужас на Куигли. Не й харесваше това неспокойно чувство, което я бе обхванало от известно време: очакването отново да играе със Соломон Улф. Нетърпението и гордостта пречеха на концентрацията й. Тя знаеше как да се успокоява и в момента имаше нужда от разнообразие, за да не мисли за поражението си.
— Искам да ми приготвиш костюм за езда. Искам да изпробвам пистолетите си за дуел. Ще яздя извън града. Ако Кип дойде да ме търси, покани го, ако обичаш, да ме посети.
Ако не искаш да продължиш, просто остави двете части на щеката си на масата. Соломон бе приел предложението й и го бе повторил в предизвикателство, което тя не можеше да не приеме, затова удвои залога.
— Не че той е по-добър от мен, Куигли, просто…
— Виолетова коприна… десет ярда муселин… ммм? Да, разбира се, мистър Улф не е по-добър. Но притежава способността да ви отвлича вниманието. Само един поглед към деколтето ви и вие вече сте побеснели, готова да се нахвърлите върху него.
Кайро присви очите си към мъжа, който със сигурност щеше да се върне довечера, за да отвърне на предизвикателството й.
— Вече загубих твърде много. Това не може да продължава.
— Можете да откажете да играете с него — отвърна Куигли, седна и сложи една салфетка в скута си.
— Стигнах твърде далеч, за да му позволя сега да ме спре — каза тихо Кайро. — Само след година работа ще отида в Ню Йорк, за да завладея тамошната висша класа. Не искам те да си мислят, че е трябвало да работя на западната граница. Искам да спечеля достатъчно пари, за да ги накарам да повярват, че съм ги наследила от баща си — англичанин — и че билярдът е просто едно развлечение, а не начин да изкарвам прехраната си.
— Знам какви са плановете ви. Достатъчно често съм слушал за тях. От милия Бърчард и от вас — промърмори Куигли отегчено. — Ню Йорк Сити, висшите кръгове и т.н., и т.н.
Соломон вдигна поглед към прозореца и я видя през дантелената завеса. Изражението му показваше, че щеше да приеме предизвикателството й довечера. Той докосна ръба на шапката си и кимна.
Кайро си пое дълбоко въздух и бавно пусна завесата.
— Този човек… този човек не знае кога да спре. Не се страхувам от Соломон Улф.